Отворен Джи
(18 март 2016)
Когато видите бял център в своята карта,
не приемайте това за слабост!
Ще ви издам една тайна –
това е най-интересната част от вашия дизайн!
И ето малко опит
от моя толкова любим отворен център –
Джи-то!
За десет дни имах щастието
да се насладя на пъстротата на този център!
Три невероятни места,
на които попаднах,
още ме държат в опиянение и блаженство.
Както често се случва в живота,
хубавите неща стават непланирано
и изненадващо.
Получихме покана за гостуване в кв. Беломорски.
Аз дори не знаех къде се намира той –
в или извън града,
с блокове ли е или тип селце...
Както и да е.
Неделя следобяд
се метнахме на едно такси
и след няма и десетина минути
се озовахме в Бевърли Хилс
на Пловдив.
Големи и красиви дву- и триетажни къщи,
дворчета с овощни дръвчета и райграс,
който е нисък и подравнен като по конец,
синьо лазурно небе,
с гледка на 360 градуса –
БЕЗ нито един блок или кооперация да го закрива!
Посрещнаха ни топло и сърдечно –
като скъпи гости.
Въведоха ни в уютно дворче,
с розови храсти и други увивни растения,
от които се почувствах
като в Тайната градина.
Веднага след него
се показа лятна постройка,
в която на диванче с меки възглавници
ни чакаше следобедното кафе и гръцки десерти.
Отдавна не се бях наслаждавала така.
На сладки приказки с невероятни хора!
Хора,
които ни споделиха толкова натрупан житейски опит и мъдрост,
че докато слушах със зяпнала уста,
само успявах да кимам и да попивам с удивление!
Навън славеите пееха,
а аз разбирах,
че алгоритъмът на успех и щастие
не се различава кой знае колко при всеки човек –
работа, труд, усилие, упоритост, вяра,
постоянство, целеустременост и
следване на Мечтите!
Стъпки,
които няма как да не доведат до резултат.
- Знаете ли, когато казах, че искам да живея в къща,
всички ме гледаха странно.
Когато купихме този имот,
нямахме нито една заделена стотинка.
Искате ли да ви покажа сега как е вътре?,
попита ни стопанката и ни въведе в къща
а ла италиански музей.
Дебели килими,
в които краката потъват;
високи тавани,
които ти дават усещане за свобода, простор и безбрежност;
картини от италиански майстори по стените,
които докосват всеки нерв в мозъка ти
и пробуждат чувството ти за естетика.
Тоалетната дори беше като скъпа библиотека –
с релефни копринени тапети,
лавица с книги
и красиви цветя в саксия!
Първия етаж, втория етаж, третия етаж...
Вървях и се дивях,
и потъвах в красотата,
и попивах всеки детайл,
направен с толкова труд и любов!
- Всичко сами сме си правили! Аз си начертах скицата за строеж! Ние си налепихме тапетите. Всичко е направено с тези две ръце!
Даа, не можех да не се вдъхновя
и да не ахкам във всяка стая,
в която ни въвеждаха –
а ла спалня в дворцов палат –
с големи меки легла,
заоблени процорци,
махагонени кресла,
вита стълба с парапет от ковано желязо...
В света се носи илюзията,
че богатството е плод на мошеничество и далавера,
на тайни афери и задкулисни манипулации.
Но все по-често се сблъсквам именно с хора,
които години наред упорито са се трудили и са постигнали много,
"само" от това,
че стават всяка сутрин в зори
с нагласата и вярата да постигнат това,
за което мечтаят!
Няма да ви разказвам за пъстървата на фурна
запечена със специални подправки,
нито за розовите домати с моцарела и песто,
нито за най-вкусната домашна торта тирамису,
които ни чакаха за вечеря...
Защото и те бяха плод на сигурно ден,
прекаран в кухнята!
Направени с много грижа и любов...!
***
Няколко дни по-късно животът продължи с изненадите!
Наша скъпа и съдбовна приятелка
се премести на хиляди километри далече от тук.
И интересно, макар и тя там,
а ние тук,
не минава и ден,
в който да не се сетя за нея
и да не се вдъхновя от нейния начин на живот!
И понеже е Прожектор,
съвсем спонтанно и непреднамерено
я поканих на среща в скайп.
- Да знаеш, че тук е с шест часа разлика.
Ако при вас е 15:00, тук е 9:00 сутринта,
предупреди ме тя.
И така. В 15:00 следобяд,
в малка пауза между купищата задачи през деня,
с Косьо застанахме пред лаптопа
и срещата започна.
Непринудено започнахме да разказваме
при нас какво се случва.
Понеже и двамата с Косьо сме с 11/56 –
канала на разказвача,
историите се нижеха една след друга.
Когато наизбълвахме всичко най-интересно
от последните месеци,
изненадата дойде!
- Искате ли да видите аз къде живея?, попита ни нашата приятелка.
- Дааа!, възкликнахме в синхрон.
И тя пусна камерата...
В миг се озовахме на другия край на света.
В огромна едноетажна къща,
с поне шест-седем стаи.
Обиколкота започна,
а ние се потопихме в преживяване.
От стая в стая, от прозорец на процорец,
попивахме този странен и непривичен за нас стил.
- Тук подовете са от плочки, заради морето и бурите –
така се чистят по-лесно. Вижте тези африканки по стените,
не ви ли приличат на богини на танца?
А камината – много е хубава,
но никога не я палим,
температурите на падат под двадесет градуса.
Искате ли да видите небето?
Вижте – то е сребърно синьо!
Сега е с бели облачета,
но те бързо се изваляват и пак всички блесва
с яркото океанско слънце.
Вижте, имам си алое в двора!
Всяка сутрин си късам
и си мажа тялото със сока му.
А я вижте острова отвисоко!
Ние живеем на хълма и имаме гледка на 360 градуса.
Вижте, всички къщи са с бели покриви –
все едно сняг ги е затрупал. Вижте колко е зелено всичко!
И някакво сияние се носи над целия остров!
Магичен е!
Казват, че тук са живели атлантите!
Имаме си колела вече –
всяка сутрин ставам с изгрева,
правя йога и после обикаляме из острова с колелата!
Ходихме и в местната църква – колко е интересна и красива, да знаете!
Съвсем различна от българските!
Тук хората са много любезни.
И кажи-речи всички се познават,
защото няма и 40 000 души на острова като цяло.
А я вижте нашия покрив колко е голям!
Опасва цялата къща.
И всички други покриви са такива.
Знаете ли защо?
Защото нямаме подпочвена вода на острова и пием дъждовна!
Да, тя се събира от покривите,
стича се по тези специални тръби
и после с нея говтим, къпем се и пием!
Толкова е здравословно тук!
Подмладявам се с всеки ден!
И вижте какъв тен имам!
Казвам ви, ще се върна с десет години по-млада...
Слушчах в захлас и да ви кажа - се пренесох на острова.
Попих с всяка клетчица тази нетипична гледка,
вкусих от алоето, усетих дъждовната вода в устата си...
Дивях се на ярко зелената морава,
ослепих се от блестящото синьо небе,
изгубих поглед в безбрежния океан...
Ах! Какво нещо е пътешествието!
Дори и виртуално, аз БЯХ там,
преживях и попих атмосферата,
усетих студените плочки под стъпалата си,
помирисах сутрешния чай,
който нашата приятелка пиеше...
Заредих се за дни напред!
И дни наред ходих с усмивка на уста!
***
Трилогията на красивите места завърши в София!
За да намери човек тайно място,
е нужно друг да го посвети в това!
И така, наша лъчезарна и неспирна приятелка,
Манифестиращ Генератор,
ни събра с колата от поредната работна среща в София
и ни поведе из софийсите тайни улички.
Направихме панорамна обиколка на София,
докато намерим свободно място за паркиране
(събота вечер в столицата това си е предизвикателство).
По една от любимите ми софийски улици,
се мушнахме в дворче,
заобиколихме го цялото,
озовахме се пред врата,
зад която не бих и предположила,
че се крие нещо интересно.
Влязохме, качихме се на втория етаж..
и попаднах в най-магичното място, на което съм била в София.
Стар просторен апартамент
е преобразен в уютно място за вино и хапка,
с европейско излъчване и вълшебна атмосфера!
Детайлите, които изобилстват,
правят това местенце не просто приятно и сродно,
ами и раздвижват целия мозък,
човек да се спре на този елемент,
да разгледа онзи орнамент,
да се наслади на лампичките,
които окрасяват тавана,
да се поспре и разгледа стелажите с храна –
гарант с какви проукти готвят тук.
За аромата, който се носеше навред,
няма да споменавам.
Идваше от кухнята,
която беше по средата на заведението
и всеки можеше да види какво и как готвачите приготвят.
Аз се насладих на печено сирене халуми
с чаша рубинено вино.
За лимоновия чийз кейк ще премълча –
прекалено е изкушаващ.
А накрая сметката я носят в син плик за писмо,
с подарък –
мънички домашни целувки.
Ех! Красота!
А сега, отвoрени Джи-та,
забелязвате ли каква благословия имаме?
Само отворения център може така да усети
и попие атмосферата около себе си
(ако някой от вас все още не знае дали Джи-то му е отворено,
може да провери тук, гледате дали ромба в средата е бял = отворен
http://www.humandesignamerica.com/chart )
(18 март 2016)
Когато видите бял център в своята карта,
не приемайте това за слабост!
Ще ви издам една тайна –
това е най-интересната част от вашия дизайн!
И ето малко опит
от моя толкова любим отворен център –
Джи-то!
За десет дни имах щастието
да се насладя на пъстротата на този център!
Три невероятни места,
на които попаднах,
още ме държат в опиянение и блаженство.
Както често се случва в живота,
хубавите неща стават непланирано
и изненадващо.
Получихме покана за гостуване в кв. Беломорски.
Аз дори не знаех къде се намира той –
в или извън града,
с блокове ли е или тип селце...
Както и да е.
Неделя следобяд
се метнахме на едно такси
и след няма и десетина минути
се озовахме в Бевърли Хилс
на Пловдив.
Големи и красиви дву- и триетажни къщи,
дворчета с овощни дръвчета и райграс,
който е нисък и подравнен като по конец,
синьо лазурно небе,
с гледка на 360 градуса –
БЕЗ нито един блок или кооперация да го закрива!
Посрещнаха ни топло и сърдечно –
като скъпи гости.
Въведоха ни в уютно дворче,
с розови храсти и други увивни растения,
от които се почувствах
като в Тайната градина.
Веднага след него
се показа лятна постройка,
в която на диванче с меки възглавници
ни чакаше следобедното кафе и гръцки десерти.
Отдавна не се бях наслаждавала така.
На сладки приказки с невероятни хора!
Хора,
които ни споделиха толкова натрупан житейски опит и мъдрост,
че докато слушах със зяпнала уста,
само успявах да кимам и да попивам с удивление!
Навън славеите пееха,
а аз разбирах,
че алгоритъмът на успех и щастие
не се различава кой знае колко при всеки човек –
работа, труд, усилие, упоритост, вяра,
постоянство, целеустременост и
следване на Мечтите!
Стъпки,
които няма как да не доведат до резултат.
- Знаете ли, когато казах, че искам да живея в къща,
всички ме гледаха странно.
Когато купихме този имот,
нямахме нито една заделена стотинка.
Искате ли да ви покажа сега как е вътре?,
попита ни стопанката и ни въведе в къща
а ла италиански музей.
Дебели килими,
в които краката потъват;
високи тавани,
които ти дават усещане за свобода, простор и безбрежност;
картини от италиански майстори по стените,
които докосват всеки нерв в мозъка ти
и пробуждат чувството ти за естетика.
Тоалетната дори беше като скъпа библиотека –
с релефни копринени тапети,
лавица с книги
и красиви цветя в саксия!
Първия етаж, втория етаж, третия етаж...
Вървях и се дивях,
и потъвах в красотата,
и попивах всеки детайл,
направен с толкова труд и любов!
- Всичко сами сме си правили! Аз си начертах скицата за строеж! Ние си налепихме тапетите. Всичко е направено с тези две ръце!
Даа, не можех да не се вдъхновя
и да не ахкам във всяка стая,
в която ни въвеждаха –
а ла спалня в дворцов палат –
с големи меки легла,
заоблени процорци,
махагонени кресла,
вита стълба с парапет от ковано желязо...
В света се носи илюзията,
че богатството е плод на мошеничество и далавера,
на тайни афери и задкулисни манипулации.
Но все по-често се сблъсквам именно с хора,
които години наред упорито са се трудили и са постигнали много,
"само" от това,
че стават всяка сутрин в зори
с нагласата и вярата да постигнат това,
за което мечтаят!
Няма да ви разказвам за пъстървата на фурна
запечена със специални подправки,
нито за розовите домати с моцарела и песто,
нито за най-вкусната домашна торта тирамису,
които ни чакаха за вечеря...
Защото и те бяха плод на сигурно ден,
прекаран в кухнята!
Направени с много грижа и любов...!
***
Няколко дни по-късно животът продължи с изненадите!
Наша скъпа и съдбовна приятелка
се премести на хиляди километри далече от тук.
И интересно, макар и тя там,
а ние тук,
не минава и ден,
в който да не се сетя за нея
и да не се вдъхновя от нейния начин на живот!
И понеже е Прожектор,
съвсем спонтанно и непреднамерено
я поканих на среща в скайп.
- Да знаеш, че тук е с шест часа разлика.
Ако при вас е 15:00, тук е 9:00 сутринта,
предупреди ме тя.
И така. В 15:00 следобяд,
в малка пауза между купищата задачи през деня,
с Косьо застанахме пред лаптопа
и срещата започна.
Непринудено започнахме да разказваме
при нас какво се случва.
Понеже и двамата с Косьо сме с 11/56 –
канала на разказвача,
историите се нижеха една след друга.
Когато наизбълвахме всичко най-интересно
от последните месеци,
изненадата дойде!
- Искате ли да видите аз къде живея?, попита ни нашата приятелка.
- Дааа!, възкликнахме в синхрон.
И тя пусна камерата...
В миг се озовахме на другия край на света.
В огромна едноетажна къща,
с поне шест-седем стаи.
Обиколкота започна,
а ние се потопихме в преживяване.
От стая в стая, от прозорец на процорец,
попивахме този странен и непривичен за нас стил.
- Тук подовете са от плочки, заради морето и бурите –
така се чистят по-лесно. Вижте тези африканки по стените,
не ви ли приличат на богини на танца?
А камината – много е хубава,
но никога не я палим,
температурите на падат под двадесет градуса.
Искате ли да видите небето?
Вижте – то е сребърно синьо!
Сега е с бели облачета,
но те бързо се изваляват и пак всички блесва
с яркото океанско слънце.
Вижте, имам си алое в двора!
Всяка сутрин си късам
и си мажа тялото със сока му.
А я вижте острова отвисоко!
Ние живеем на хълма и имаме гледка на 360 градуса.
Вижте, всички къщи са с бели покриви –
все едно сняг ги е затрупал. Вижте колко е зелено всичко!
И някакво сияние се носи над целия остров!
Магичен е!
Казват, че тук са живели атлантите!
Имаме си колела вече –
всяка сутрин ставам с изгрева,
правя йога и после обикаляме из острова с колелата!
Ходихме и в местната църква – колко е интересна и красива, да знаете!
Съвсем различна от българските!
Тук хората са много любезни.
И кажи-речи всички се познават,
защото няма и 40 000 души на острова като цяло.
А я вижте нашия покрив колко е голям!
Опасва цялата къща.
И всички други покриви са такива.
Знаете ли защо?
Защото нямаме подпочвена вода на острова и пием дъждовна!
Да, тя се събира от покривите,
стича се по тези специални тръби
и после с нея говтим, къпем се и пием!
Толкова е здравословно тук!
Подмладявам се с всеки ден!
И вижте какъв тен имам!
Казвам ви, ще се върна с десет години по-млада...
Слушчах в захлас и да ви кажа - се пренесох на острова.
Попих с всяка клетчица тази нетипична гледка,
вкусих от алоето, усетих дъждовната вода в устата си...
Дивях се на ярко зелената морава,
ослепих се от блестящото синьо небе,
изгубих поглед в безбрежния океан...
Ах! Какво нещо е пътешествието!
Дори и виртуално, аз БЯХ там,
преживях и попих атмосферата,
усетих студените плочки под стъпалата си,
помирисах сутрешния чай,
който нашата приятелка пиеше...
Заредих се за дни напред!
И дни наред ходих с усмивка на уста!
***
Трилогията на красивите места завърши в София!
За да намери човек тайно място,
е нужно друг да го посвети в това!
И така, наша лъчезарна и неспирна приятелка,
Манифестиращ Генератор,
ни събра с колата от поредната работна среща в София
и ни поведе из софийсите тайни улички.
Направихме панорамна обиколка на София,
докато намерим свободно място за паркиране
(събота вечер в столицата това си е предизвикателство).
По една от любимите ми софийски улици,
се мушнахме в дворче,
заобиколихме го цялото,
озовахме се пред врата,
зад която не бих и предположила,
че се крие нещо интересно.
Влязохме, качихме се на втория етаж..
и попаднах в най-магичното място, на което съм била в София.
Стар просторен апартамент
е преобразен в уютно място за вино и хапка,
с европейско излъчване и вълшебна атмосфера!
Детайлите, които изобилстват,
правят това местенце не просто приятно и сродно,
ами и раздвижват целия мозък,
човек да се спре на този елемент,
да разгледа онзи орнамент,
да се наслади на лампичките,
които окрасяват тавана,
да се поспре и разгледа стелажите с храна –
гарант с какви проукти готвят тук.
За аромата, който се носеше навред,
няма да споменавам.
Идваше от кухнята,
която беше по средата на заведението
и всеки можеше да види какво и как готвачите приготвят.
Аз се насладих на печено сирене халуми
с чаша рубинено вино.
За лимоновия чийз кейк ще премълча –
прекалено е изкушаващ.
А накрая сметката я носят в син плик за писмо,
с подарък –
мънички домашни целувки.
Ех! Красота!
А сега, отвoрени Джи-та,
забелязвате ли каква благословия имаме?
Само отворения център може така да усети
и попие атмосферата около себе си
(ако някой от вас все още не знае дали Джи-то му е отворено,
може да провери тук, гледате дали ромба в средата е бял = отворен
http://www.humandesignamerica.com/chart )
Няма коментари:
Публикуване на коментар