Хюман Дизайн в романите
(25 юли 2016)
Напоследък с Рафата, шестгодишното ми дете, четем увлекателни романи.
С почуда открих, че всичките знания по ХД досега – лекции, курсове, работилнички и т.н., са се записвали в главата ми до такава степен, че в един момент натрупаното количество се превръща в качествени промени.
Какво имам предвид?
Без каквото и да било усилие от моя страна – просто чета редовете на книгите, самата аз запленена от сюжетната линия, и дизайнът на героите сам се разкрива пред погледа ми.
Нека видим един-два примера:
• Робинзон Крузо – архетип на Генератор. До 17-тата си годишнина живее с родителите си, които за всичко му угаждат. Той лентяйства и мързелува по цял ден. В резултат на това е вечно недоволен и неудовлетворен (през цялото време копнее за промяна – морски пътешествия). Попада на острова, сам, и изведнъж започва ОСЪЗНАВАНЕТО – че трудът е най-ценното качество на човек. По неволя му се налага да полага всеки божи ден неимоверни усилия, за да си набави шепа храна. Лека-полека около него започва да се издига „цял свят” – дом с легло, лятна дървена къща, стадо с лами, които дои и дори бие масло, нива с житни култури и плодни дървета... И това му дава невероятна гордост и удовлетворение точно наопаки от „животът-преди-острова”.
Вероятно е с отворен Джи, защото години наред копнее за другар. И в един миг – другарят Петкан - сам се появява.
Възможно е да има 34/20 – каналът на Харизмата, защото първо е доста самостоятелен и второ, когато авторът описва как кипи труд през деня, е много увлекателно и на човек му се прищява и той да се включи.
• Уили Уонка от „Чарли и шоколадовата фабрика” – безсъмнено с 45 портал или дори с целия канал – 45/21. „Моята фабрика”, „моите шоколади”, „моите работници” и т.н. без това да е по никакъв начин дразнещо, напротив – изречено с чувство на дълбока гордост.
Категорично профил 5/1 – параноята, че ще му откраднат тайните рецепти, го принуждава да уволни всички работници (над 600) и да си вземе за помагачи малки джуджета от далечен остров, които щат-не щат са под негов контрол и не напускат фабриката.
И още, и още. Нещо явно се е превключило в мен. Самата аз се изумявам колко прозрачна е Матрицата – как всичко се ВИЖДА дори само по знаците. И това не е онова банално философстване – „този портал означава еди-какво-си, Генератор означава еди-какво-си”, което понякога чувам от хора, едва стъпили в дизайна, но вече експерти по темата. Тук магичното е, че „кодът” сам се декодира пред погледа, поведенческите модели са чисто и просто запис у всеки човек.
Уникално!
Фантастично!
Безкрайно интересно!
Край на скуката, когато всички „записани числа” у човек се превръщат в НЕЩО ЖИВО!
(25 юли 2016)
Напоследък с Рафата, шестгодишното ми дете, четем увлекателни романи.
С почуда открих, че всичките знания по ХД досега – лекции, курсове, работилнички и т.н., са се записвали в главата ми до такава степен, че в един момент натрупаното количество се превръща в качествени промени.
Какво имам предвид?
Без каквото и да било усилие от моя страна – просто чета редовете на книгите, самата аз запленена от сюжетната линия, и дизайнът на героите сам се разкрива пред погледа ми.
Нека видим един-два примера:
• Робинзон Крузо – архетип на Генератор. До 17-тата си годишнина живее с родителите си, които за всичко му угаждат. Той лентяйства и мързелува по цял ден. В резултат на това е вечно недоволен и неудовлетворен (през цялото време копнее за промяна – морски пътешествия). Попада на острова, сам, и изведнъж започва ОСЪЗНАВАНЕТО – че трудът е най-ценното качество на човек. По неволя му се налага да полага всеки божи ден неимоверни усилия, за да си набави шепа храна. Лека-полека около него започва да се издига „цял свят” – дом с легло, лятна дървена къща, стадо с лами, които дои и дори бие масло, нива с житни култури и плодни дървета... И това му дава невероятна гордост и удовлетворение точно наопаки от „животът-преди-острова”.
Вероятно е с отворен Джи, защото години наред копнее за другар. И в един миг – другарят Петкан - сам се появява.
Възможно е да има 34/20 – каналът на Харизмата, защото първо е доста самостоятелен и второ, когато авторът описва как кипи труд през деня, е много увлекателно и на човек му се прищява и той да се включи.
• Уили Уонка от „Чарли и шоколадовата фабрика” – безсъмнено с 45 портал или дори с целия канал – 45/21. „Моята фабрика”, „моите шоколади”, „моите работници” и т.н. без това да е по никакъв начин дразнещо, напротив – изречено с чувство на дълбока гордост.
Категорично профил 5/1 – параноята, че ще му откраднат тайните рецепти, го принуждава да уволни всички работници (над 600) и да си вземе за помагачи малки джуджета от далечен остров, които щат-не щат са под негов контрол и не напускат фабриката.
И още, и още. Нещо явно се е превключило в мен. Самата аз се изумявам колко прозрачна е Матрицата – как всичко се ВИЖДА дори само по знаците. И това не е онова банално философстване – „този портал означава еди-какво-си, Генератор означава еди-какво-си”, което понякога чувам от хора, едва стъпили в дизайна, но вече експерти по темата. Тук магичното е, че „кодът” сам се декодира пред погледа, поведенческите модели са чисто и просто запис у всеки човек.
Уникално!
Фантастично!
Безкрайно интересно!
Край на скуката, когато всички „записани числа” у човек се превръщат в НЕЩО ЖИВО!
Няма коментари:
Публикуване на коментар