Племенни истории
(11 юни 2016)
От няколко дни съм в тъжно състояние.
Днес вече съвсем стигнах дъното. Мъка, мъка... без никакво обяснение.
Започнах да анализирам ситуацията, за да видя къде се крие причината.
- Да не е депресия? Днес почти не съм се движила физически, питам се сама.
- Неее, не е това. Толкова имах нужда от почивка днес, че не ми беше до движение, пак сама си отговарям.
- Сигурно обърках градовете. Така силно откликнах курса „Вериги и Канали” да е в с.Радуил, но после, по логичен път, сама се разубедих и в крайна сметка сега сме в София. Дааа, това ще да е – отвореното ми Джи е на неправилното място.
В 18:15-18:30ч започвам да посрещам гостите за курса.
Съвсем унила съм, нямам този ентусиазъм и радост, който имам обикновено и с който не мога да сваля усмивката от ушите си.
- Сигурно ми е омръзнало вече да организирам курсове, продължавам да разсъждавам, може би имам нужда от промяна на попрището, не спира моят Канал на Съмненията.
Успях да заразя един-двама с моята тъга, но в крайна сметка курсът започна.
Още от самото начало – с няколко пронизващи изречения от Косьо – точно в десетката.
Колко пъти съм го карала този курс, и пак! – все едно ми е за първи път. Ето, едва днес научвам, че имам лидерски канал - 45/21 (!!!).
Неусетно, вътрешно ми се разведрява. Залива ме вълна на смях от примерите, които Косьо дава. Усещам как вътрешно се стоплям. Поглеждам от време на време към участниците в залата. „Ама това са МОИТЕ хора! Това е МОЕТО племе!” си казвам аз и вътрешно засиявам.
В края не вечерта смехът се носи навсякъде. Пускат се дизайнерски шеги, взаимно си четкаме егото, споделяме при кой какво и как. Уау! Аз отново съм „на черешата” – такава, каквато се харесвам най-много! Пак се познавам!
С последния пример, който разглеждаме, за профил 1/3 – вече примирам вътрешно от смях!
И осъзнавам какъв път съм изминала – път към самата себе си.
Преди, усещах разминаваме между това, което съм вътрешно, и това което си МИСЛЯ, че искам да бъда.
Влизах във фалшива роля – аз - мадамата, аз - тази, която е безупречна, аз – тази, която е над нещата.
Сега усещах вътрешна естественост и скромност. Все едно всички маски са ми паднали с годините от лицето и искрено мога да заявя: „Еми, това съм аз – непохватна на моменти (1/3), комична (3/60), която почти 100% ще направи гаф (отново от профила)... и все в този дух. Но разликата вече е, че аз се приемам такава. Затова ми е лесно и другите да ме припознават като такава.
Не искам да съм ХИПЕР-МЕГА-УЛТРА-СУПЕР-ЯКА-НЕНАДМИНАТА. Не искам да съм никаква. Искам да съм си аз – да се чувствам комфортно в себе си, без фалш и лицемерие.
И знаете ли какво, точно тогава, когато съм най-естествена, грацията, за която толкова копнея, сама си изплува – 22-ри портал тайничко се появява и аз просто го оставям да се изживее – с лекота, ефирност и красота!
- Ама ти пак се смееш! Направо сияеш!, каза ми Косьо тази вечер, - Прави по-често събития! Явно двата ти племенни канала могат само така да се проявят! Събирай хората – теб това те прави щастлива!
Дааа, колко вярно! Особено и когато тези хора са вече в Дизайна - ето това е истинско племе!
<3
(11 юни 2016)
От няколко дни съм в тъжно състояние.
Днес вече съвсем стигнах дъното. Мъка, мъка... без никакво обяснение.
Започнах да анализирам ситуацията, за да видя къде се крие причината.
- Да не е депресия? Днес почти не съм се движила физически, питам се сама.
- Неее, не е това. Толкова имах нужда от почивка днес, че не ми беше до движение, пак сама си отговарям.
- Сигурно обърках градовете. Така силно откликнах курса „Вериги и Канали” да е в с.Радуил, но после, по логичен път, сама се разубедих и в крайна сметка сега сме в София. Дааа, това ще да е – отвореното ми Джи е на неправилното място.
В 18:15-18:30ч започвам да посрещам гостите за курса.
Съвсем унила съм, нямам този ентусиазъм и радост, който имам обикновено и с който не мога да сваля усмивката от ушите си.
- Сигурно ми е омръзнало вече да организирам курсове, продължавам да разсъждавам, може би имам нужда от промяна на попрището, не спира моят Канал на Съмненията.
Успях да заразя един-двама с моята тъга, но в крайна сметка курсът започна.
Още от самото начало – с няколко пронизващи изречения от Косьо – точно в десетката.
Колко пъти съм го карала този курс, и пак! – все едно ми е за първи път. Ето, едва днес научвам, че имам лидерски канал - 45/21 (!!!).
Неусетно, вътрешно ми се разведрява. Залива ме вълна на смях от примерите, които Косьо дава. Усещам как вътрешно се стоплям. Поглеждам от време на време към участниците в залата. „Ама това са МОИТЕ хора! Това е МОЕТО племе!” си казвам аз и вътрешно засиявам.
В края не вечерта смехът се носи навсякъде. Пускат се дизайнерски шеги, взаимно си четкаме егото, споделяме при кой какво и как. Уау! Аз отново съм „на черешата” – такава, каквато се харесвам най-много! Пак се познавам!
С последния пример, който разглеждаме, за профил 1/3 – вече примирам вътрешно от смях!
И осъзнавам какъв път съм изминала – път към самата себе си.
Преди, усещах разминаваме между това, което съм вътрешно, и това което си МИСЛЯ, че искам да бъда.
Влизах във фалшива роля – аз - мадамата, аз - тази, която е безупречна, аз – тази, която е над нещата.
Сега усещах вътрешна естественост и скромност. Все едно всички маски са ми паднали с годините от лицето и искрено мога да заявя: „Еми, това съм аз – непохватна на моменти (1/3), комична (3/60), която почти 100% ще направи гаф (отново от профила)... и все в този дух. Но разликата вече е, че аз се приемам такава. Затова ми е лесно и другите да ме припознават като такава.
Не искам да съм ХИПЕР-МЕГА-УЛТРА-СУПЕР-ЯКА-НЕНАДМИНАТА. Не искам да съм никаква. Искам да съм си аз – да се чувствам комфортно в себе си, без фалш и лицемерие.
И знаете ли какво, точно тогава, когато съм най-естествена, грацията, за която толкова копнея, сама си изплува – 22-ри портал тайничко се появява и аз просто го оставям да се изживее – с лекота, ефирност и красота!
- Ама ти пак се смееш! Направо сияеш!, каза ми Косьо тази вечер, - Прави по-често събития! Явно двата ти племенни канала могат само така да се проявят! Събирай хората – теб това те прави щастлива!
Дааа, колко вярно! Особено и когато тези хора са вече в Дизайна - ето това е истинско племе!
<3
Няма коментари:
Публикуване на коментар