За Рождените дни
(17 януари 2017)


Около седмица преди рождения си ден изпадам в трескава паника.

Обзема ме едно такова приповдигнато притеснения и едва ли не си изгризвам ноктите, докато дойде специалния ден.

Върша куп щуротии, които ми се налага покрай празника, като това да купя бонбони, да измисля какво ще се прави, да се подготвя за гости...

Тази година обаче това не се случи. Нищо подобно. Eдно голямо НИЩО.

Току случайно погледна календара и видя, че е 14, 15, 16... но нищичко не ми трепва.

„Това си е още един обикновен ден”, звучи като рефрен в главата ми.

И ето, събудих се тази сутрин и пак – НИЩО. Нито приповдигнато, нито тъжно, Просто РАВНО.

- Явно пораствам, мина ми през ума и точно тогава вратата изскърцва и малкия рошав Рафаел, по пижама и с премрежени от съня очи, започва да ми пее Happy Birthday.

Прегръщам го този сладък жълтокоско - хей, как хубаво започва този ден!

Докато той се приготвя за закуска, мятам бърз поглед във нета и виждам първото съобщение за деня:

”Честит Рожден Ден, мило момиче! Наближава часа, в който се появи преди 30 год. Кога и как минаха ми е като сън, но резултата е реален и качествен.... Не бях идеалната майка и аз допуснах много грешки, за жалост не могат да се коригират. Искам да се извиня за всичките допуснати от мен волни и неволни грешки. Навярно много пъти съм те наранявала, но повярвай, че не е умишлено за правене на зло и натоварване. Вече като майка можеш да си сигурна, че ти желая само хубави неща, които да ти донесат щастие” - от мама, както се разбира.

И ми потичат горещи сълзи по бузите. Преминават в леки реки и накрая – цели водопади. Рева, та се късам.

- Какво става?, пита ме Рафаел, а аз самата не знам. Просто усещам, че се разделям с нещо старо, затварям някаква страница зад себе си и съм тотално в нещо НОВО.
- Ами така е, на тридесет години човек вече спират да го отглеждат мама и тати и започва неговия истински, самостоятелен живот, разкри ми Косьо малко по-късно причината.

Целия ми бунт и опърничавост сякаш се стопиха и останаха в детството И сега усещам чиста, искрена и неподправена любов към майка ми и баща ми. Невероятно е! Толкова хубаво е, че като се сетя, пак шурват тези сълзи.

След тази леко драматична сценка, се отправяме да разрязваме двете торти (да ме пита човек защо направихме две торти! Ама слушаш ли Рафаел, и десет бихме направили) и закусваме по едно сметаново парче с по чаша горещо мляко/ горещ чай.

Навън е студено и вали мокър сняг. Планът да ходим някъде навън да хапнем пропада и аз усещам колко уютно ми е у дома, как това, че рождения ден ТРЯБВА да се празнува по някакъв специален начин само ме натоварва и всъщност си спретваме чуден вкусен обяд – съвсем по домашно му – в два следобяд все още по пижами.

Малко след това все пак излитам, защото си самоподарих маникюр и педикюр за празника.

Озовавам се в новия салон на Хриси и се отпускам в царското кресло! Започва най-любимата ми процедура – глезене на краката, благоухание на ароматни соли из целия салон, сладки разговори на всякакви теми, по женски.

След два часа и половина изкарани в блаженство и с нов млечно розов цвят по ръцете и краката, вадя портмонето да платя.

- А, не, не, това е подарък!, казва ми Хриси.
- КАК!?, опулвам се аз, В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ.
- Абе моля ти се, знаеш ли как се зарадвах сутринта, че имаш рожден ден. Това е подарък. Ако ти го бях казала преди да влезеш, май щеше да си тръгнеш
- Със сигурност. То и сега толкова ме е срам, изчервявам се аз
- Заслужаваш го!, казва ми Хриси и аз се чувствам толкова обгрижена, че дори не знам как да й благодаря. Просто съм щастлива, че познавам такива хора!

Изхвърчам след това за вечерните практики, в зала, която е толкова студена, че дъхът от устата се вижда (климатикът не може да се справи с минусовите температури навън).

За каляване!, казвам си аз и се отпускам в тялото. Реално, щом енергията се задвижи, и студът изчезва. Преди не бих си и представила да стоя час и половина върху леден под, а отгоре на всичко да се чувствам добре. Сега разбрах какво означава – циркулацията ти да е такава, че да стига до пръстите на краката. Да живее дао-то!

И сега, вече полунощ, влизам тук, във Фб, и виждам 91 писма... Стената си дори не смея да погледна Не знам дали ще успея всичките да прочета и отговоря, но усещам, че има много любов в тях! За което ви благодаря и ви изпращам поне толкова!

<3

Коледен Подарък
(14 декември 2016)

Обажда ми се мистериозен мъжки глас миналия четвъртък.

- Северина?
- Да?
- Имате пратка. На кой адрес да ви я пусна?
- ???, започвам да прелиствам в главата си всички сайтове, от които евентуално съм поръчала нещо. Обаче - тц! Нямам спомен.
- А каква е пратката?, питам все пак аз
- Подарък!
- Оо, ами пратете ми я в офис на Еконт тогава, за по-сигурно, че съм все в движение тези дни, казвам аз и затварям телефона. Блаженство се разлива из цялото ми тяло. Кой ли иска да ме изненада?

Отивам следобед същия ден при баба и й споделям за случката. Трепетно. Обаче тя реагира съвсем неочаквано:

- Оо, Севи, това е телефонна измама. Сега по Коледа лъжат хората. Пази се!, започна да ми говори възбудено, при което на мен ми потънаха гемиите. „Само негативно ли виждат хората всичко в този свят?!“, си помислих, но не й го споделих.
Вечерта се чувам с майка ми по телефона:
- Севи, чух от баба ти за пратката. Това е измама. Внимавай!
Тук вече не се сдържах и отвърнах:
- Абе хора, какво ви става?! Стига паника и страх!, след което треснах телефона, тъй като се заразих от емоцията.

Във вторник обаче получавам смс. „Получихте пратка в офис на Еконт. Дължима сума – 0лв“
От купища задачи обаче не стигам до Еконт, и чак тази сутрин, в промеждутъка между това-и-онова, грабвам Рафа за ръчичка и заедно, под зимните слънчеви лъчи, се отправяме към офиса.

Влизаме вътре и усмихната кака ми подава обемист пакет.
- А от кой е все пак?, любопитствам аз
- От Д.С., назовава мъжко име тя
- За пръв път го чувам!, ококорвам се аз,
- Нищо, нищо, смее се момичето и гледа закачливо. Всичко изглежда отстрани като че получавам любовен колет от обожател.

Излизаме на хапещия студ и аз, разбира се, нямам никакво търпение да надзърна в мистериозния пакет.

Разкъсвам опаковката на Еконт и вътре – коледен пакет. Разкъсвам го и него и насреща ми - изненада! Пиратски стикери. Учудено ги помествам и под тях – къщичка за строене. Продължавам да недоумявам, а отдолу следват игра за оцветяване, някаква постелчица, шерени и страшно забавни ДЕТСКИ ИГРАЧКИ (???)

В този момент виждам и дебел бял пощенски плик, който измъквам и прочитам „От Анна за Рафаел Тодоров“

-РАФААААА!, изкрещявам аз, Подаръкът не е за мен, а ЗА ТЕБ!!!

Рафа, силно изненадан, ме гледа с опулени очи и пита:
- Ама от кого е?
- Как от кой! От твоята най-добра приятелка!
- Нели?
- Неее! Не от Нели! От друг!
- От Ани?
- ДАААААА!

И затанцувахме,
и запяхме,
и запреливахме от щастие!

Никога не съм се радвала на собствен подарък толкова, колкото на този.

Не усетихме как взехме разстоянието обратно до вкъщи, където баба ни чакаше пред входа.

- Бабо, виж измамниците какви хубави подаръци изпращат!, пошегувах я аз и ги оставям внуче и прабаба да се радват коледното вълшебство в пакета.

Аз изхвърчах по задачи, но цял ден купидончета пърхат около главата ми – толкова ЛЮБОВ усетих в тази невинна случка.

Благодаря, най-прекрасна Ани! Стопли две сърца и усмихна две усти през този чуден декемврийски ден!

Демократично училище
(14 октомври 2016)


Отново за ОТКЛИКА.
И за СТРАСТТА на индивидуалиста

Рафа започна училище.
Демократично училище в Пловдив.

Идеята тук е че деца, на различна възраст, се събират в една къщичка, и под формата на игри, съвместен труд и атмосфера като у дома, се учат и напредват заедно в обучението.

Тотално нов вид образование, прецедент за Пловдив, и с моя 3/60 – (каналът на иновациите), нямаше как да не се запишем именно там.

Три дни водих Рафа и невероятно се впечатлих от всичко – няма с какво да го сравня, усещането е, че съм попаднала в уютен дом, а не в училище.

По план, четвъртия ден от седмицата съм запазила за да създам и стартирам всички чакащи събития. Предвидливо съм си освободила дена – Раф на училище, след това момиче-приятелка ще го вземе, ще го води на капоейра и ще си вечерят у дома чак до десет вечерта. И аз съм пей-сърце – с толкова много свободно време.

Каня Косьо на разходка по обяд, да се заредим от слънчевите лъчи и след това да отмятам задачи.

Дотук всичко добре... ама не съвсем. Косьо нещо се държи като „на бодли“ – кисел, тегав, нито приказката ни спори, камо ли създаването на проекти.

Преди – щях да избухна, да тегля една майна на всичко и да си хвана пътя към-не-знам-си-къде-с-моя-отворен-джи.

В ума ми обаче блеснаха думите на Хелена от това лято (помните двамата невероятни герои, нали? Ето ги отново тук за припомняне – „Понякога Виктор сутрин е като ангел, друг път се държи ужасно. Отнеме ми доста дълго време, докато осъзная, че всъщност той отразява моята енергия и състояние“.

- Щом не си на кеф, значи аз не съм, нали така?, запитах Косьо и той кимна утвърдително.
- Брей, а аз дори не съм се хванала! Мислех си, че всичко е наред, недоумявах аз.
И се започна – с най-великото изобретение за всеки Генератор - САКРАЛНА СЕСИЯ. Няколко ключови въпроса, положение блесна като ясно слънце на синьо небе
- - На теб занимава ли ти се днес с това (мейли)?
- - Ъ-ъ
- - А този проект стартира ли ти се (събитие)?
- - Ъ-ъ
- - С училището занимава ли ти се?
- - ДААААААА!!!














Чак аз се изненадах. Напълно алогично = сега ни е най-наторения период (по план), имаме няколко проекта, които нас чакат. Но на целия този фон, аз откликвам на нещо, което нито ще донесе финанси (аз – 1/3, с два канала в егото + стратег – финансите определено ме вълнуват :-) ), нито сме го включили в графика. Обаче ето! Животът е по-обемен от нашата визия и не спира с изненадите!

Посветих си деня, вместо на разговори с клиенти и партньори, с писане на креативни текстове и пращане на имейли...

в това да комуникирам с родители, да събирам информация, за да СЕ РОДИ накрая предложението – да направим родителска сбирка , на която да обсъдим Хюман Дизайн картите на децата. Стара наша мечта – да приложим Дизайна сред малчуганите, на практика, в образователния процес.

ОТКЛИКЪТ ме тегли именно в друга посока – ДЕЦА, ОБРАЗОВАНИЕ, ПРИЛОЖЕНИЕ НА ДИЗАЙНА В УЧЕБНАТА СРЕДА.

Та така. Осъзнах колко страшно е някой да ме попита – „Теб какво те пали?“ и аз да гледам като теле в железница. Животът за мен е страст, и именно сега преливам от drive към малчуганите. Всеки с поне един индивидуален канал в картата ще ме разбере – СТРАСТТА по нещо те изстрелва с шут сутрин от леглото, държи те до малките часове на нощта пред компютъра в оживени дискусии, държи усмивката на лицето ти като закачена с щипки за ушите...

Страстта е това, което усещам, че ме прави жива. Това, което ми дава СМИСЪЛ. И знаете ли колко е интересно – в този случай дори финансовата страна не я мисля. Просто вярвам, че животът ще достави точно нужните ресурси, за да продължа(им) напред!

П.с. А и как да не се почувстваш окрилен и с чувство, че си струва да живееш, когато прочетеш думи като тези – „Здравей, Северина. Ако мога да опиша с кратки думи това, което почувствах след като прочетох твоето предложение <<да направим ХД сбирка за родителите>>, те биха били "Вдъхна ми нови сили и ентусиазъм за развитието на училището", за което страшно ти благодаря!“ или „Северина, направо идваш като манна небесна! Това ми е инстинктивната реакция В момента е в криза общото настроение на групата и тази ваша предложена помощ е толкова на време.“

Животът е толкова кратък, заслужава си да се вложи в ПРАВИЛНИТЕ неща!

Усмих!

Доктор Стрейндж
(13 ноември 2016)

Преди седмица-две минах покрай този плакат и погледът ми веднага се закова в него.



Е, не, може ли да бълват такива глупости?, казах сама на себе си, - Поредната холивудска банална история, а ла Супермен или нещо подобно.

Когато прочетох и името, „Доктор Стрейндж“, мнението ми съвсем се затвърди.

По неведоми пътища този уикенд ни дойде гост от Лондон. Наред с интензивната програма, която си спретнахме, той много държеше да отидем заедно на 3D кино.

- Гледах уникален филм, искам да ви го споделя!, каза той
- Т.е. ще го гледаш втори път?, попитах аз
- Да!
- Еха! Значи е наистина добър! Кой е той?
- „Мистър Стрейндж“

Тук вече щях да падна. Значи вкусовете ни много се разминават. Но добре, като е тръгнало, нека да бъде!

И така, събота вечер се стягаме за кино.

Запазваме предварително места, грабваме якетата и се изстрелваме към Мола.

Отдавна не бях се гмурвала в „тълпата“ – редене на дълги опашки, отвсякъде летят чаши със студени коли и преливащи кутии с пуканки, трескаво чакане преди прожекцията.

Имаше тръпка, определено! Изключих всички задръжки в главата си и просто оставих тялото си да се наслади на преживяването.

Влязохме в тъмния <огромен> салон и заехме места, които си харесахме. Сложихме 3D очилата и се оставихме на импресията.

След няколко впечатляващи реклами, но по-скоро откъм ефекти, не толкова откъм съдържание, започна и нашия филм.

И тук вече спирам!

Само ще кажа, че първоначалното ми мнение за поредния банален американски екшън със свръхефекти, беше разбито на пух и прах!
(явно имат да си поработят по маркетинговата стратегия, хаха)

Отдавна не съм била толкова впечатлена от филм. Дори си говорихме наскоро с Косьо, че напоследък не правят такива дълбоки филми, както Матрицата например (откъм съдържание и дълбочина).

Е това смело мога да кажа, че е достойно продължение на Матрицата. Надградена версия.

Втрещих се какви истини споделят с масовата публика! Не знаех изобщо, че неща, които са „по-скрити“ като информация, някой смело ги изкарва на показ. Под красива форма при това!

- Ами че, Сев, то всеки си взима от филма това, до което е дорасъл. Някои хора ще го гледат и ще си мислят, че това е фентъзи или приказка.

- Вярно! Абсолютно така е! Кой какво ще разбере от филма си зависи само от нивото, до което е дорасъл. Самата аз сигурно съм хванал 10% от заложеното съдържание! Искам да го гледам пак!!!

Още ме държи, цяло денонощие по-късно!

- Знаеш ли, след години в един такъв филм вече ще е заложен и Дизайна! Ето това ще е следващото ниво!

Не го мислете, ами смело отивайте! Това приключение си заслужава!

Семейни Констелации
(17 декември 2016)

Хубавите неща при мен бавно зреят.

Вчера ми се случи НЕЩО, за което мечтаех от години.

Но нито да го „бутна“ да се случи, нито да го предизвикам... Чаках си технологическото време да се случи „от само себе си“. И ето – вече е факт.

Причиних си една СЕМЕЙНА КОНСТЕЛАЦИЯ.

Още с Рафа в корема се сблъсках с хора, които или бяха ходили, или самите те водеха констелации. Веднага припознах това като „моето си нещо‘, ама тц! Години наред не се отваря случай да си направя.

Една гореща августовска вечер, тази година, Косьо ми подхвърли „Знаеш ли какво, струва ми се, че си зациклила в тази област. Защо не отидеш при Роси, за да оправи нещата“ . Щом чух това, светнах като крушка. И си обещах – при следваща визита в София си запазвам час при Роси.

И така. Когато нещо е узряло, то се случва с лекота. Звъннах й, запазих си час, хванах КОЛЕДНО 50% НАМАЛЕНИЕ – е кажете сега, че това не е Серендипити.

Макар да закъснях с един астрономичен час (за първи път ми се случва чак подобно закъснение, софийският ритъм е по десет от пловдивския), влязох в уютното студио и се отправих към топлия кабинет.

Освен Роси, вътре беше седнала и София – нейната асистентка. Реших, че е тук, за да ми направи чай, но представете си учудването, когато тя ми поднесе топлата напитка, но си седна с нас на овалната маса и щеше да присъства на срещата. „Ок, каквото-такова, рекох си на ум, приемам всичко и всички!“ и се оставих по течението.

- Е, кажи сега, какво ще дискутираме?, попита ме Роси
- Амииии, не знам, засмутолевих аз, просто усетих, че ТРЯБВА да дойда и ето ме тук.
- Ок, искаш ли тогава да ти разкажа как са възникнали констелациите и какво представляват?
- О, ДА! Искам!!!

И в миг се пренесох в Древен Египет. С изумления слушах неща, достъпни в миналото само не жриците и жреците. Попивах жадно всяка дума и на няколко пъти възкликвах, с известно смръщено чело: „Ама защо това нещо не се учи в училище?!“. Законите, принципите на живота затанцуваха пред мен под думите на Роси и аз можех само да възклицавам, "ахаааа"-към и трескаво да си водя бележки в тефтера.

- Е, добре! Но все пак е нужно да имаш тема, проблем, въпрос, за да влезем в констелацията, завърши накрая Роси.

И тогава то само си изскочи. Същата онази „закучена ситуация“ от август месец. Ами че нали това беше причината да дойда тук!

- Ето, това е! – казах ухилена аз и изложих цялата история
- Мхм, заплетен случай! Ами добре, да започваме.




















И ритуалът от Древен Египет доби още повече дълбочина, плътност, цвят! Не можех да повярвам на очите си! Настина не можех – нещо толкова свещено и магическо се разиграваше пред очите ми насред центъра на София, в едно обикновено на вид Йога студио. Този ритуал, до койото всеки днес може да се докосне – УАУ! В какво време само живеем! Егати късметлиите сме! И пак – няма никаква гаранция кой ще се докосне до това, кой ще го разбере, кой ще го оцени.

Беше на моменти СТРАШНО. Беше на моменти свиващо сърцето – сълзите сами се търкулваха по бузите ми. Беше на моменти толкова ОБЛЕКЧАВАЩО! Това беше цяло ПРЕЖИВЯВАНЕ! Това беше истинско пътешествие – към рода, към предците, към близките ми. И разбрах защо София беше с нас - тя влизаше в различни роли и имаше ключово значение за цялата констелация.

Ако не беше тайна, щях да ви го разкажа! Но тц! За случките е забранено да се говори, за да се запази тяхната сила.

Времето за мен беше спряло, но часовника показваше, че са минали час и двадесет минути.
Аз гледах като новородено пред себе си, с грейнал поглед и безкрайна благодарност за това, което ми се случи.

- Е, как си?, попита ме Роси
- Умът ми НИЩО не разбра, но вътрешно – да! Олекна ми и всичко в мен се подреди!, казах аз с блеснали очи.

Хей, в какъв свят живеем, някой дава ли си сметка. Всичко ЦЕННО е около нас, само е нужно да имаме очи да го познаем.

Ето, дори Оракула от Матрицата живее в обикновена къща. И пече обикновени сладки.
Но какво всъщност се крие зад това?
Мен все още ме държи! И вече мечтая, и бленувам, и копнея за следващата среща с Роси! Имам си и нова тема – много ми е на сърце!

Давам тел и координати, но само с условието да ми запазите един свободен час и на мен, че само до края на годината е коледното намаление.

Ако и вие искате да си причините дълбоко разтърсване, преподреждане и след това „рестартиране“ на блокажите – Роси е вашият човек!

П.с. семейната констелация е за вас, ако сте малко луд, ако сте малко откачен или ако просто сте готови за ЧУДОТО на живота!

За постиженията 
(29 декември 2016)

Малка загрявка за 21 януари (тогава посрещаме новата Рейв година)

- Къде ще хапваме тази вечер?, питаме се с Косьо и краката сами ни отвеждат в "Слънце Луна“ на Малките пет.

Още с влизането чувам Косьо да възкликва радостно:
- Еее, здравей! Не може да бъде!

Aз любопитно надничам с глава да видя кого е срещнал. 
Хоп! - и насреща стар приятел! 
Вече 19-годишна девойка, която не сме виждали от мнооого време.

- Взимам си стол и сядам при вас, казва тя, и тримата си заформяме малка компания. Седим, гледаме се и се смеем – толкова е радостно да видиш скъп приятел от миналото. Вече пораснал, помъдрял, но все така щурав.

- Кажи сега, какво се случва с теб?, подхващаме я с Косьо и се почва разказа.

Милано, Бермудите, Солун – девойката не спира да пътува. Случват й необикновени неща, среща необикновени хора. Преживява магията на живота всеки ден. Говори и се кефи на това, което излиза от нея (Генератор – пример за това, че живее без да бута и напъва нещата, а с невероятен КЕФ).

След живописните истории и случки, които съпреживяваме с нея, попита и тя:
- Ами при вас? Какво се случва с вас? Изглеждате толкова фенси!

Аз отварям уста да кажа нещо... и пълен блокаж. Какво става с нас? Мисля, мисля и нищо не мога да кажа! След тези интернационали разкази, моят живот с какво да го похваля?

И тогава се замислих. 
Дълбоко! 
Доколко всъщност умеем да презентираме това, което правим. 
Доколко умеем да разказваме за малките, но важни за нас неща, които ни се случват.

Докато вървяхме към дома по замръзналите софийски улички, в ума си прехвърлях всички „малки“ събития от тази година, които обаче са оставили диря у мен и са ме направили малко по-горда, малко по-щастлива.

Не е речено, че планини трябва да повдигнем. Щастието понякога се крие в малките неща, скрити в „обикновения ден“.

И така! Моята равносметка за годината – хубав период е сега за това – Ретрограден Меркурий (период за стари неща), ден преди Новолуние (новото начало) – какво по-актуално от поглед назад към миналото.

Ето ги и моите девет:

 












1) Професионално – тази есен направихме първи онлайн курс по Хюман Дизайн в България. С моя индивидуализъм, не мога да повтарям нещата – искам да е ново, да е различно всеки път. И ето така се ражда ИНОВАЦИЯТА. Събраха се 53 участника!!! Никога не сме имали жив курс с толкова много записали се! 

2) Родителски – успях да запиша Рафа в Демократичното училище в Пловдив. Нелека задача, имаше препятствия и спънки, но успяхме – вече сме вътре! И не само това – идеята е толкова зареждаща, че с Косьо активно се включихме в това да създаваме иновациите вътре. Познайте дали не вкарваме и Хюман Дизайн, намиг. Разбира се, в самото начало сме, и има още дълъъъг път, но толкова се запалихме от този опит, че само чакаме да ни се освободи време, за да продължим да наливаме в тази посока.

3) Териториално – разраснахме се с още едно пространство. Чиста, беличка и спретната нова зала. Трудности – отново! То не беше липса на осветление, то не беше липса на врата. На колко пъти се питах „Сега защо толкова много инвестираме тук?“, но от дистанцията на времето, изпитвам радост, че сме наляли време и усилие – плодовете идват със закъснение, но са безумно сладки.

4) Вътрешно развитие – успяхме! Да отделим шест седмици, за да се посветим на работа по духа и тялото. Цял месец и половина сме в София по повод семинар на човек, който съм признала за майстор-водач. Дори срещата с него е събитие, камо ли това, че практикуваме с него всеки ден по четири часа в залата. Oще истории - ето тук

5) Кауза – създадохме общност само за Прожектори. С толкова хъс и ентусиазъм го направихме, толкова часове вложихме, че радостта от резултатите е голяма. „В този тежък период от живота ми, този курс ми дойде животоспасяващ“. Чуя ли думи от този род, криле ми порастват!

6) Нови неща – Семейни констелации (ето пост по повода). Педикюр (леле, какво преживяване! заслужава цял отделен разказ, но нека е за друг път). Астролог (още едно уау! събитие).

7) Нови приятели – гости от чужбина. За цяла седмица в Пловдив. Неописуемо – от това да си говориш на чужд език по цял ден до факта, колко различни са като култура и светоусещане. Един голям житейски опит.

8) Море! Не бяхме стигали до него от четири години! Лятото в Каварна беше под щастлива звезда. Може би защото бяхме с хората (повече от петдесет на брой), с които заедно се трудим и гледаме напред!

9) Лични постижения – научих се да работя с Mailchimp, създадохме първия си онлайн урок в първата ни онлайн класна стая, намерих удобен и лесен начин как хора от чужбина да се включват в нашите събития, направих първата си успешна Фейсбук рекламна кампания...
И още, и още! Пиша всичко това, за да дам пример за едно „Браво!“. Как забравяме да си аплодираме сами на себе си! Как изпускаме малките (и големи) постижения в живота си, а те заслужават големи аплодисменти!

Често се подлъгваме и залитаме по чуждия блясък – на някои хора им върви по вода, случват им се хиляди неща, живеят на МАКС. 

Но ако се обърнем и погледнем нашия живот, с изненада можем да открием колко богат и интересен е всъщност той! Колко безброй малки неща са ни се случили, заради които можем широко да се усмихнем.

А вие? 
Направихте ли своя списък с щастливите неща през тази година? Потупахте ли се по рамото затова, че сте изживели още 12 качествени месеца! Ако още не сте – време е! До 21 януари, когато влизаме в новия годишен цикъл!

Усмивки и попътен вятър!

Хюман Дизайн в романите
(25 юли 2016)

Напоследък с Рафата, шестгодишното ми дете, четем увлекателни романи.

С почуда открих, че всичките знания по ХД досега – лекции, курсове, работилнички и т.н., са се записвали в главата ми до такава степен, че в един момент натрупаното количество се превръща в качествени промени.

Какво имам предвид?

Без каквото и да било усилие от моя страна – просто чета редовете на книгите, самата аз запленена от сюжетната линия, и дизайнът на героите сам се разкрива пред погледа ми.
Нека видим един-два примера:

• Робинзон Крузо – архетип на Генератор. До 17-тата си годишнина живее с родителите си, които за всичко му угаждат. Той лентяйства и мързелува по цял ден. В резултат на това е вечно недоволен и неудовлетворен (през цялото време копнее за промяна – морски пътешествия). Попада на острова, сам, и изведнъж започва ОСЪЗНАВАНЕТО – че трудът е най-ценното качество на човек. По неволя му се налага да полага всеки божи ден неимоверни усилия, за да си набави шепа храна. Лека-полека около него започва да се издига „цял свят” – дом с легло, лятна дървена къща, стадо с лами, които дои и дори бие масло, нива с житни култури и плодни дървета... И това му дава невероятна гордост и удовлетворение точно наопаки от „животът-преди-острова”.

Вероятно е с отворен Джи, защото години наред копнее за другар. И в един миг – другарят Петкан - сам се появява.

Възможно е да има 34/20 – каналът на Харизмата, защото първо е доста самостоятелен и второ, когато авторът описва как кипи труд през деня, е много увлекателно и на човек му се прищява и той да се включи.












• Уили Уонка от „Чарли и шоколадовата фабрика” – безсъмнено с 45 портал или дори с целия канал – 45/21. „Моята фабрика”, „моите шоколади”, „моите работници” и т.н. без това да е по никакъв начин дразнещо, напротив – изречено с чувство на дълбока гордост.

Категорично профил 5/1 – параноята, че ще му откраднат тайните рецепти, го принуждава да уволни всички работници (над 600) и да си вземе за помагачи малки джуджета от далечен остров, които щат-не щат са под негов контрол и не напускат фабриката.

И още, и още. Нещо явно се е превключило в мен. Самата аз се изумявам колко прозрачна е Матрицата – как всичко се ВИЖДА дори само по знаците. И това не е онова банално философстване – „този портал означава еди-какво-си, Генератор означава еди-какво-си”, което понякога чувам от хора, едва стъпили в дизайна, но вече експерти по темата. Тук магичното е, че „кодът” сам се декодира пред погледа, поведенческите модели са чисто и просто запис у всеки човек.

Уникално!
Фантастично!
Безкрайно интересно!

Край на скуката, когато всички „записани числа” у човек се превръщат в НЕЩО ЖИВО!