Благодаря!

Това, което ме е убивало най-силно в живота, е скуката и еднообразието...

Докато не разбрах, че от мен зависи всеки един ден да е РаЗлиЧен и НепоВтоРим!

За да се случи това, се изисква доза труд, щипка смелост и поръска ентусиазъм.

Така денят може да е магичен и Днес никога да не е като Вчера или пък да бъде като Утре.

За целта, не се замислям да
* навия алармата за три през нощта, за да доготвя тенджерата с нахут;
* както и да ставам преди изгрев - за сутрешната йога;
* или пък да качвам Рафата след Детска до най-високото тепе, където да си правим пикник, яхнали някой слънчев камък;

Обичам живота и го приемам с отворени обятия. Понякога това да означава да купуваме БЕЗумно скъпи италиански обувки, за да усетя какво е да преминеш ОтвъД границата; Понякога да означава "просто" да си готвим патладжани на фурна и есенна салата с ряпа и цвекло - в скромна, тиха и БЕЗкрайно уютна атмосфера.

Обичам да сменям ролите и да се наслаждавам еднакво на всякоя от тях. Понякога стопанката на царския дворец, която е гостоприемна, но строга в спазването на закона;
понякога грижовната, която е отдадена докрай на другите и мила; понякога мадама, по която се залепят погледи навред;
понякога на майка, която учи, възпитава и отглежда.

С всяко дихание усещам пулса на живота. Тупти, не спира, движи се напред. Яхвам го и му се наслаждавам. С любов и благодарност!

За вегетарианството с любов!

Колко различно реагират хората когато стане дума за вегетарианец!


Повечето хора приемат това като оскъдица откъм храни, „зелени бълвочи” и безвкусни ястия.


Когато за пръв път опитах авокадо, си спомням ужаса в устата си: „Е, не, такова нещо не бих могла да ям!”.


Години по-късно, авокадото е сред любимите ми храни!


Същото се случи и с: кокосовото масло, ечемика и люцерната на прах, АФА-та, матето, руколата и какво ли още не. Признавам, досега само пресният кориандър не мога да преглътна – така и не успявам да свикна със странния му вкус


Рафа расте като вегетарианец още от люлката. Като две-седмично бебе, за първи път вкуси АФА, смесена с бифидус. Сега храни, за повечето хора „странни”, за съвсем по неговия вкус. „Ммм, колко вкусна копривка!” възкликна тази вечер, докато си омиташе чинията с копривена каша.


Вкусът е едно от чудесата в живота! И той търпи промени, както всичко друго по света.


Преди години не бих си и помислила, че зелени прахове, разбъркани с биволско кисело мляко, ще са истински деликатес и празник за устата ми. Да не набърквам босилековото песто и картофки с розмарин, че съвсем ще му избяга края.


И когато храната успее да се превърне в лекарство и дава всичко необходимо както на малчовците, така и на големите да са здрави, мога само да възкликна: За Такова Нещо Си Мечтаех!