Бях в десети или единадесети клас,
когато с най-близките ми тогава приятели,
седяхме пред открехнатия прозорец,
дишахме пролетния въздух
и си говорихме за смисъла на живота.
Тази въпросна вечер имах прозрение,
след което никога вече не бях същата.
Дълго преди това бях осъзнала,
че не харесвам ТРЯБВА-то на деня;
на това да ставам ВСЯКА сутрин в 6:30,
за да ходя на училище;
на това да нямам избор
Впоследствие студентството ми се стори,
все едно са развързали юздите ми
и отново мога да дишам с пълни гърди.
До момента, в който не се наложи
да изкарвам сама парите си.
На косъм бях да вляза отново в познатия коловоз:
всеки ден ходене на едно и също място,
вършене на една и съща работа,
за да взема в края на седмицата/ месеца сума,
която да покрие основните ми разходи.
Нещо и това не ми хареса!
После дойде бременността и появата на Раф.
отново глътка свобода –
не се налага да ходя да работя!
Но...
Другият момент,
когато човек не работи
и не се среща с хора
е еднообразието.
Това отново не беше моето!
Колкото и да обичам детето си,
само то не ми е достатъчно.
Лутах се и разсъждавах,
визуализирах си бъдещето
и си задавах въпроса:
„Какво искам от живота?”.
Когато вече бях 100% сигурна,
Че НЕ искам да работя за някой друг,
да влизам в рамките на работната седмица
с 20 дни годишен отпуск,
остана въпроса:
„Ами тогава какво?”
И понеже вече бях наясно какво НЕ искам,
успях да се отворя на 360 градуса за всичко друго,
което животът ми предлага.
Лека-полека,
месец след месец,
идеята зрееше,
резултатите се появяваха
и НЕЩОТО се оформяше.
Това, което исках всъщност,
беше собствен бизнес!
Нещо, което би ми позволило да разполагам с времето си,
сама да определям графика си,
да нямам таван за парите, които изкарвам
И... да пътувам по света!
Дотук добре... Но създаването на собствен бизнес,
и то когато човек започва от нулата,
е истинско предизвикателство!
Започнах, разбира се, с N брой грешки в минута.
Грешни мейли в грешен момент,
Липса на организация,
Липса на знания как, аджеба, се прави това и онова...
Иницииране и напъване, когато е било нужно просто да изчакам,
Изпускане на момента, когато е било нужно просто да действам!
Поне хиляди пъти се отказвах
и след време пак започвах.
Явно борбеността е неминуема тогава,
когато човек иска да успее!
И вчера седнах с дебелите тефтери.
Заразгръщах страници
и зачетох какво ми се е случило преди година-две!
Видях какъв хаос е царял около мен
и това беше първото прозрение:
„Леле, ако не друго,
то поне съм се научила
на организираност и подреденост”.
Продължих с финансовата част
и видях как линия на приходите
бавно и сигурно се е покачвала нагоре
месец след месец –
още един добър знак и надежда,
че вървя в правилната посока.
Осъзнах, че материалният път ми харесва!
Харесва ли?
Не, направо го обожавам!
Ако не е стимула да направя N брой продажби на месец,
аз изобщо няма да помръдна задните си части.
Ако не е стимула да си покрия текущите фирмени разходи
(които също прогресивно нарастват)
аз няма да организирам толкова много срещи
и никога няма да се запозная с толкова много интересни хора!
Бизнесът е като кръвта –
не може да стои на едно място
и има нужда да се движи!
И ако преди съм имала притеснение или скрупули
при среща с хората,
Сега знам, че зад всеки един човек,
стои необятно поле от възможности!
И просто се отварям към хората,
дори понякога единствено за да ги изслушам!
Ролята на домакиня отдавна ми омръзна!
Не че не обичам да готвя (напротив, обожавам!),
не че не обичам да чистя и подреждам дома си
стига това да не е задължение,
да не е ВСЕКИ ден
и да не е САМО това!
Да имам собствен бизнес
ми дава възможността
в момента, в който реша
просто да отида на ресторант
и да счупя битовизма!
Защо пък не?
Човек е толкова голям,
колкото са големи мечтите му!
Аз бих добавила – колкото е широка визията му
И колкото се осмели да вземе от живота!
Редица вътрешни пречки ми се счупиха в последно време
за да се отворя и насладя на живота,
за да действам и постигам резултати,
за да запалвам хората по пътя,
че всичко, което искаме, е там някъде и ни чака!
С обич и хъс за напред,
Ваша С.
