Едно малко русокосо ангелче ме посреща с усмивка. Гушкаме
се, гушкаме се до безкрай. После обядваме – но нещо със слаб апетит от страна
на Рафа. Масата е отрупана с вкусотии, а той едва-едва си боцка. „Я да видим
кой пръв ще си изяде нахута!” казвам му аз и нападам моя. Очите му блесват и
започва съревнованието. За нула време омитаме двете купички и продължаваме със
салатата. Скоро и нейното дъно лъсва. Наред е мекият хляб със семена,
кашкавал и босилеково песто. Хоп, и чашата с домашен айрян е готова! Малкото тумбаче на Рафа се
издува и приключваме с яденето.
Даа, има ли игра, храната е забавление. Добре, че му знам
типа хранене, иначе бих сметнала, че е от злоядите.
Излизаме след това и отиваме в детския магазин. Търся нова
занимателна игра за почивните дни. Магазинерката ме обгрижва с много внимание, дори прекалено.
Не разбирам и аз как се озовавам на касата с картонена кутия в ръка, пълна с
материали за оцветяване и лепене. Плащам и излизам. Но след първите крачки
разбирам, че НЕ е това играта. НЕ такава исках. Дадох 13лв за картонена кутия,
пълна с 1 фулмастер, 1 бутилчица с лепило, 5-6 малки цветни картончета и още
толкова гумени поставки. Реалната цена на това е не повече от 3-4 лв. Усетих силно несъответствие. Тонусът ми рязко пада и ме хвана яд.
„Нищо, няма да си позволя да си развалям настроението” казвам си и започвам всякакви опити да се приповдигна вътрешно. Лека-полека се посъвземам и се
заиграваме с Рафа. В момента, в който отново се почувствах щастлива, решението
само изплува пред мен: ще върна играта!
Без да инициирам, търпеливо зачаквам сгодния момент
да отскоча пак до магазина. През това време с Рафа се забавляваме невероятно:
гонене, криене, смях... Просто се посветих изцяло на него и на играта... и магията
стана.
Неусетно и без напън, отиваме пак до магазина. Там ме
посреща ледена стена, щом чуват за какво отивам.
- Не може да се връща стока,
можем само да ви заменим!, доста троснато ми казва жената вътре.
Аз обаче,
позитивна и уверена, й обяснявам, че игрите, които предлагат, не отговарят на качеството,
което съм очаквала.
- Тогава елате да си изберете книжка!, и започва да върти
трескаво стелажа с книги.
- Благодаря, но си имаме предостатъчно, спокойно й
отвръщам.
- Дрешка тогава, не отстъпва тя.
- Ми не сме на тази вълна –
постоянствам и аз с каменно спокойствие.
Тя се разфучава, влиза в склада да се
чуе с шефката, пак излиза, пак фучи, но аз търпеливо чакам. И не отстъпвам.
Знам с цялото си същество, че ще си изляза от тук с върната стока.
Не след дълго ми връчва формуляр, където да се подпиша, че се отказвам от играта. Виждам, че е доста изписан – не бях първата, която връща стока.
Така и подозирах! Просто прилагат трикчета, само и само да не ти върнат парите.
Удрям един подпис, взимам парите и си излизам с облекчение. Малка победа над
системата. Преди години не бих се осмелила да отида сама и да си заявя
потребността (връщане на стока). Сега усетих този акт като уважение към мен
самата. И като смелост. Сама се потупах по рамото и се усмихнах! Пък Рафа –
сигурна съм, че ПРАВИЛНАТА за него играчка ще се появи в най-скоро време.
