Мистичният Път
(10 май 2016)

Имах разкошно детство!

Ако бях в „Кръста на Рая”, сигурно щях да казвам, че съм била в райската градина и съм изхвърлена от там.

Без да подозирам тогава, съм растяла съвсем пълноценно и по правилата на Дизайна – с отклик, удовлетворение, самостоятелност и безгрижие.

Обръщам се назад и виждам чешмата, обгърната в бръшлян, малката китна къщурка с лалета отпред, улицата с кестени-великани, под които карам колело...

И така до седмата година – тази преломна точка в човешкия живот.

Без да искам (no choice – известният постулат в Дизайна), се озовах в бетонния панел, на осмия етаж, далеч от това, което обичах – свобода, простор, живот.

Не без страдание и сълзи, сивият квартал бързо ме претопи и докато се усетя – вече бях част от цикъла: ставаш-рано-сутрин-без-да-искаш, ходиш-на-училище-без-да-искаш, пишеш-домашни-насила... и така до безкрай.

Лека-полека всичко безгрижно беше заровено дълбоко в мен и аз повярвах, че да, това е животът! Красив и магичен като дете, сив, еднообразен и скучен - като възрастен.

Дните си летяха, станах десети клас и се чувствах като на четиридесет. Говорех шаблонно, смеех се шаблонно, не знаех АБСОЛЮТНО нищо за света – само на училище, у дома, и тук-таме из квартала.












 Когато положението вече беше съвсем тежко (3/60 който няма нищо ново в живота си – това е ужас!), се случи СЛУЧКА.

Явно силно съм си пожелала, явно така е устроен Живота, но когато ми беше най-депресантския период в Живота, като лъч светлина чух за НЕГО. В града се беше появил някакъв странен човек, който разказваше странни неща. Моята най-добра приятелка беше ходила при него и ми разказваше чудни истории една лятна вечер, седнали пред отворени прозорец, докато навън подухваше лек ветрец и миришеше на цъфнала липа.

С канала 23/43, моята приятелка, умееше да предава всичко в концентрат. И тук – каза ми буквално няколко изречения, от което на мен... ооо, не знам дори какво ми се случи.

ПРОУМЯХ!
ПРОЗРЯХ!
ОСЪЗНАХ!
РАЗТЪРСИХ СЕ!
МУТИРАХ!

Разбрах, че ТОЗИ живот е просто сън!
Че има и ДРУГ, много по-цветен, шарен, истински, пълноценен начин, по който да живея!
Това беше преломна точка в моя живот!
Тази вечер промени всичко на 180 градуса.
Още след дни станах вегетарианка. Започнах йога. Изчетох купища книги за личностно развитие!

И започна моят път!
Такъв, какъвто мога да си сътворя!
Такъв, какъвто не зависи от обстоятелствата, а от собствените ми усилия.

От тогава до днес се случиха и други съдбовни моменти. Но това беше НАЧАЛОТО! Бях инициирана в Мистичния път.

„Преди Просветление мъкнеш вода, след Просветление – мъкнеш вода” – едва сега си обяснявам тези думи. Какво точно означават.

Няма съвършен човек, Има усъвършенстващ се човек.
Няма развит човек. Има развиващ се човек.

И по себе си съдя – спра ли за миг, било то от мързел, било от високомерие, Животът ми зашлевява такъв шамар, че дълго-дълго бузата ми алено гори.

Щастието не е в еднократното постигане на целта.
Щастието е в непрекъснато постигане на нови и нови цели.