За Рождените дни
(17 януари 2017)


Около седмица преди рождения си ден изпадам в трескава паника.

Обзема ме едно такова приповдигнато притеснения и едва ли не си изгризвам ноктите, докато дойде специалния ден.

Върша куп щуротии, които ми се налага покрай празника, като това да купя бонбони, да измисля какво ще се прави, да се подготвя за гости...

Тази година обаче това не се случи. Нищо подобно. Eдно голямо НИЩО.

Току случайно погледна календара и видя, че е 14, 15, 16... но нищичко не ми трепва.

„Това си е още един обикновен ден”, звучи като рефрен в главата ми.

И ето, събудих се тази сутрин и пак – НИЩО. Нито приповдигнато, нито тъжно, Просто РАВНО.

- Явно пораствам, мина ми през ума и точно тогава вратата изскърцва и малкия рошав Рафаел, по пижама и с премрежени от съня очи, започва да ми пее Happy Birthday.

Прегръщам го този сладък жълтокоско - хей, как хубаво започва този ден!

Докато той се приготвя за закуска, мятам бърз поглед във нета и виждам първото съобщение за деня:

”Честит Рожден Ден, мило момиче! Наближава часа, в който се появи преди 30 год. Кога и как минаха ми е като сън, но резултата е реален и качествен.... Не бях идеалната майка и аз допуснах много грешки, за жалост не могат да се коригират. Искам да се извиня за всичките допуснати от мен волни и неволни грешки. Навярно много пъти съм те наранявала, но повярвай, че не е умишлено за правене на зло и натоварване. Вече като майка можеш да си сигурна, че ти желая само хубави неща, които да ти донесат щастие” - от мама, както се разбира.

И ми потичат горещи сълзи по бузите. Преминават в леки реки и накрая – цели водопади. Рева, та се късам.

- Какво става?, пита ме Рафаел, а аз самата не знам. Просто усещам, че се разделям с нещо старо, затварям някаква страница зад себе си и съм тотално в нещо НОВО.
- Ами така е, на тридесет години човек вече спират да го отглеждат мама и тати и започва неговия истински, самостоятелен живот, разкри ми Косьо малко по-късно причината.

Целия ми бунт и опърничавост сякаш се стопиха и останаха в детството И сега усещам чиста, искрена и неподправена любов към майка ми и баща ми. Невероятно е! Толкова хубаво е, че като се сетя, пак шурват тези сълзи.

След тази леко драматична сценка, се отправяме да разрязваме двете торти (да ме пита човек защо направихме две торти! Ама слушаш ли Рафаел, и десет бихме направили) и закусваме по едно сметаново парче с по чаша горещо мляко/ горещ чай.

Навън е студено и вали мокър сняг. Планът да ходим някъде навън да хапнем пропада и аз усещам колко уютно ми е у дома, как това, че рождения ден ТРЯБВА да се празнува по някакъв специален начин само ме натоварва и всъщност си спретваме чуден вкусен обяд – съвсем по домашно му – в два следобяд все още по пижами.

Малко след това все пак излитам, защото си самоподарих маникюр и педикюр за празника.

Озовавам се в новия салон на Хриси и се отпускам в царското кресло! Започва най-любимата ми процедура – глезене на краката, благоухание на ароматни соли из целия салон, сладки разговори на всякакви теми, по женски.

След два часа и половина изкарани в блаженство и с нов млечно розов цвят по ръцете и краката, вадя портмонето да платя.

- А, не, не, това е подарък!, казва ми Хриси.
- КАК!?, опулвам се аз, В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ.
- Абе моля ти се, знаеш ли как се зарадвах сутринта, че имаш рожден ден. Това е подарък. Ако ти го бях казала преди да влезеш, май щеше да си тръгнеш
- Със сигурност. То и сега толкова ме е срам, изчервявам се аз
- Заслужаваш го!, казва ми Хриси и аз се чувствам толкова обгрижена, че дори не знам как да й благодаря. Просто съм щастлива, че познавам такива хора!

Изхвърчам след това за вечерните практики, в зала, която е толкова студена, че дъхът от устата се вижда (климатикът не може да се справи с минусовите температури навън).

За каляване!, казвам си аз и се отпускам в тялото. Реално, щом енергията се задвижи, и студът изчезва. Преди не бих си и представила да стоя час и половина върху леден под, а отгоре на всичко да се чувствам добре. Сега разбрах какво означава – циркулацията ти да е такава, че да стига до пръстите на краката. Да живее дао-то!

И сега, вече полунощ, влизам тук, във Фб, и виждам 91 писма... Стената си дори не смея да погледна Не знам дали ще успея всичките да прочета и отговоря, но усещам, че има много любов в тях! За което ви благодаря и ви изпращам поне толкова!

<3