Обичам живота!
(23 февруари 2016)

Да ставам сутрин, когато цялата къща е потънала в тишина и сън,
да си правя горещо какао,
плътно, гъсто и с аромат на канела,
да практикувам и да простирам визията си дни, седмици, месеци напред;

Да се настройвам към деня, който ако планирам добре, но все пак си оставя вратичка да ме изненада, протича по най-невероятен и приказен начин -
среща с хора, с които взаимно се обогатяваме,
хапка на печено авокадо със синьо сирене в ресторант, където гледката към града от високо очарова, а огромната стена-аквариум, с невъзмутимо плуващи красавци вътре, като перо гали сетивата ми;

презокеански разговори с хора, които усещаш близки и сродни, макар да не се познавате на живо;

пътуване с ескалатора нагоре и надолу във вече утихналия, но озарен от светлини и витрини Мall, където охраната странно ме оглежда – сама, по нощите, разхождаща се, без да бърза, но аз дори не отчитам това, а се наслаждавам на спокойствието, когато целия град вече спи;

приятели, които са готови да те закарат до другия край на града, просто за да си продължите сладкия разговор и да прекарате още няколко минути заедно;

малкия очарователен русокос принц, който ме посреща на вратата по червена пижама, с усмивка до уши и решава, че задължително иска да изяде една филийка ръжен хляб с масло, нищо че дванадесет часа минава вече...

Харесвам си живота! 

Обичам да се разгръща плавно и величествено пред мен – ден след ден, среща след среща, събитие след събитие. 

Дали ще е така ако не знам за дизайна си? 
Едва ли.

Оставям на отвореното си Джи да се адаптира и да сменя ролите мигновено – от маркетинг-човека, който раздува наближаващите събития до спокойната и тиха майка, която търси с какво да обогати деня на Рафа днес;

Слушам тялото си – започвам деня с дао, за да свържа Личността с Дизайна.

Търпеливо изчаквам мен да ме потърсят, макар да ме сърбят пръстите, устата и всичко друго да изманифестирам ново преживяване;

Уча се да съм Генератор, стъпка по стъпка да надграждам и да подреждам цялата купчина от задачи, която се трупа ден след ден;

Оставям на наблюдателя да попива, да се наслаждава и да преживява всичко, което тече наоколо. Вярвате ли, че често се чувствам като в Матрицата – виждам нишките, които ограничават хората, виждам системата, в която всички влагат, но малцина са тези, които знаят, че има и заден изход.

Да, прилагам дизайна във всяка минутка, в която мога. Грижа се за тялото си винаги, когато се сета за това („С изправен гръб ли си?”, ме пита често Рафа).

Споделям с другите каквото имам в излишък, защото сама не е толкова интересно – истината е в колективното щастие.

И съм отворена към новото – вече без страх и притеснение, без стопиращата мисъл „Ама аз не мога! Няма да се справя!”, а уверено, както тройката си знае – „Напред! Пък каквото ще да става!”.

Авторитетно и авторитарно. Единицата в мен така се проявява. Освен когато е в режим на емпатия и учи нови неща!

Прекрасен ден на всички! 
С нови открития за вашата собствена магия!