За постиженията
(29 декември 2016)
Малка загрявка за 21 януари (тогава посрещаме новата Рейв година)
- Къде ще хапваме тази вечер?, питаме се с Косьо и краката сами ни отвеждат в "Слънце Луна“ на Малките пет.
Още с влизането чувам Косьо да възкликва радостно:
- Еее, здравей! Не може да бъде!
Aз любопитно надничам с глава да видя кого е срещнал.
Хоп! - и насреща стар приятел!
Вече 19-годишна девойка, която не сме виждали от мнооого време.
- Взимам си стол и сядам при вас, казва тя, и тримата си заформяме малка компания. Седим, гледаме се и се смеем – толкова е радостно да видиш скъп приятел от миналото. Вече пораснал, помъдрял, но все така щурав.
- Кажи сега, какво се случва с теб?, подхващаме я с Косьо и се почва разказа.
Милано, Бермудите, Солун – девойката не спира да пътува. Случват й необикновени неща, среща необикновени хора. Преживява магията на живота всеки ден. Говори и се кефи на това, което излиза от нея (Генератор – пример за това, че живее без да бута и напъва нещата, а с невероятен КЕФ).
След живописните истории и случки, които съпреживяваме с нея, попита и тя:
- Ами при вас? Какво се случва с вас? Изглеждате толкова фенси!
Аз отварям уста да кажа нещо... и пълен блокаж. Какво става с нас? Мисля, мисля и нищо не мога да кажа! След тези интернационали разкази, моят живот с какво да го похваля?
И тогава се замислих.
Дълбоко!
Доколко всъщност умеем да презентираме това, което правим.
Доколко умеем да разказваме за малките, но важни за нас неща, които ни се случват.
Докато вървяхме към дома по замръзналите софийски улички, в ума си прехвърлях всички „малки“ събития от тази година, които обаче са оставили диря у мен и са ме направили малко по-горда, малко по-щастлива.
Не е речено, че планини трябва да повдигнем. Щастието понякога се крие в малките неща, скрити в „обикновения ден“.
И така! Моята равносметка за годината – хубав период е сега за това – Ретрограден Меркурий (период за стари неща), ден преди Новолуние (новото начало) – какво по-актуално от поглед назад към миналото.
Ето ги и моите девет:
1) Професионално – тази есен направихме първи онлайн курс по Хюман Дизайн в България. С моя индивидуализъм, не мога да повтарям нещата – искам да е ново, да е различно всеки път. И ето така се ражда ИНОВАЦИЯТА. Събраха се 53 участника!!! Никога не сме имали жив курс с толкова много записали се!
2) Родителски – успях да запиша Рафа в Демократичното училище в Пловдив. Нелека задача, имаше препятствия и спънки, но успяхме – вече сме вътре! И не само това – идеята е толкова зареждаща, че с Косьо активно се включихме в това да създаваме иновациите вътре. Познайте дали не вкарваме и Хюман Дизайн, намиг. Разбира се, в самото начало сме, и има още дълъъъг път, но толкова се запалихме от този опит, че само чакаме да ни се освободи време, за да продължим да наливаме в тази посока.
3) Териториално – разраснахме се с още едно пространство. Чиста, беличка и спретната нова зала. Трудности – отново! То не беше липса на осветление, то не беше липса на врата. На колко пъти се питах „Сега защо толкова много инвестираме тук?“, но от дистанцията на времето, изпитвам радост, че сме наляли време и усилие – плодовете идват със закъснение, но са безумно сладки.
4) Вътрешно развитие – успяхме! Да отделим шест седмици, за да се посветим на работа по духа и тялото. Цял месец и половина сме в София по повод семинар на човек, който съм признала за майстор-водач. Дори срещата с него е събитие, камо ли това, че практикуваме с него всеки ден по четири часа в залата. Oще истории - ето тук
5) Кауза – създадохме общност само за Прожектори. С толкова хъс и ентусиазъм го направихме, толкова часове вложихме, че радостта от резултатите е голяма. „В този тежък период от живота ми, този курс ми дойде животоспасяващ“. Чуя ли думи от този род, криле ми порастват!
6) Нови неща – Семейни констелации (ето пост по повода). Педикюр (леле, какво преживяване! заслужава цял отделен разказ, но нека е за друг път). Астролог (още едно уау! събитие).
7) Нови приятели – гости от чужбина. За цяла седмица в Пловдив. Неописуемо – от това да си говориш на чужд език по цял ден до факта, колко различни са като култура и светоусещане. Един голям житейски опит.
8) Море! Не бяхме стигали до него от четири години! Лятото в Каварна беше под щастлива звезда. Може би защото бяхме с хората (повече от петдесет на брой), с които заедно се трудим и гледаме напред!
9) Лични постижения – научих се да работя с Mailchimp, създадохме първия си онлайн урок в първата ни онлайн класна стая, намерих удобен и лесен начин как хора от чужбина да се включват в нашите събития, направих първата си успешна Фейсбук рекламна кампания...
И още, и още! Пиша всичко това, за да дам пример за едно „Браво!“. Как забравяме да си аплодираме сами на себе си! Как изпускаме малките (и големи) постижения в живота си, а те заслужават големи аплодисменти!
Често се подлъгваме и залитаме по чуждия блясък – на някои хора им върви по вода, случват им се хиляди неща, живеят на МАКС.
Но ако се обърнем и погледнем нашия живот, с изненада можем да открием колко богат и интересен е всъщност той! Колко безброй малки неща са ни се случили, заради които можем широко да се усмихнем.
А вие?
Направихте ли своя списък с щастливите неща през тази година? Потупахте ли се по рамото затова, че сте изживели още 12 качествени месеца! Ако още не сте – време е! До 21 януари, когато влизаме в новия годишен цикъл!
Усмивки и попътен вятър!
(29 декември 2016)
Малка загрявка за 21 януари (тогава посрещаме новата Рейв година)
- Къде ще хапваме тази вечер?, питаме се с Косьо и краката сами ни отвеждат в "Слънце Луна“ на Малките пет.
Още с влизането чувам Косьо да възкликва радостно:
- Еее, здравей! Не може да бъде!
Aз любопитно надничам с глава да видя кого е срещнал.
Хоп! - и насреща стар приятел!
Вече 19-годишна девойка, която не сме виждали от мнооого време.
- Взимам си стол и сядам при вас, казва тя, и тримата си заформяме малка компания. Седим, гледаме се и се смеем – толкова е радостно да видиш скъп приятел от миналото. Вече пораснал, помъдрял, но все така щурав.
- Кажи сега, какво се случва с теб?, подхващаме я с Косьо и се почва разказа.
Милано, Бермудите, Солун – девойката не спира да пътува. Случват й необикновени неща, среща необикновени хора. Преживява магията на живота всеки ден. Говори и се кефи на това, което излиза от нея (Генератор – пример за това, че живее без да бута и напъва нещата, а с невероятен КЕФ).
След живописните истории и случки, които съпреживяваме с нея, попита и тя:
- Ами при вас? Какво се случва с вас? Изглеждате толкова фенси!
Аз отварям уста да кажа нещо... и пълен блокаж. Какво става с нас? Мисля, мисля и нищо не мога да кажа! След тези интернационали разкази, моят живот с какво да го похваля?
И тогава се замислих.
Дълбоко!
Доколко всъщност умеем да презентираме това, което правим.
Доколко умеем да разказваме за малките, но важни за нас неща, които ни се случват.
Докато вървяхме към дома по замръзналите софийски улички, в ума си прехвърлях всички „малки“ събития от тази година, които обаче са оставили диря у мен и са ме направили малко по-горда, малко по-щастлива.
Не е речено, че планини трябва да повдигнем. Щастието понякога се крие в малките неща, скрити в „обикновения ден“.
И така! Моята равносметка за годината – хубав период е сега за това – Ретрограден Меркурий (период за стари неща), ден преди Новолуние (новото начало) – какво по-актуално от поглед назад към миналото.
Ето ги и моите девет:
1) Професионално – тази есен направихме първи онлайн курс по Хюман Дизайн в България. С моя индивидуализъм, не мога да повтарям нещата – искам да е ново, да е различно всеки път. И ето така се ражда ИНОВАЦИЯТА. Събраха се 53 участника!!! Никога не сме имали жив курс с толкова много записали се!
2) Родителски – успях да запиша Рафа в Демократичното училище в Пловдив. Нелека задача, имаше препятствия и спънки, но успяхме – вече сме вътре! И не само това – идеята е толкова зареждаща, че с Косьо активно се включихме в това да създаваме иновациите вътре. Познайте дали не вкарваме и Хюман Дизайн, намиг. Разбира се, в самото начало сме, и има още дълъъъг път, но толкова се запалихме от този опит, че само чакаме да ни се освободи време, за да продължим да наливаме в тази посока.
3) Териториално – разраснахме се с още едно пространство. Чиста, беличка и спретната нова зала. Трудности – отново! То не беше липса на осветление, то не беше липса на врата. На колко пъти се питах „Сега защо толкова много инвестираме тук?“, но от дистанцията на времето, изпитвам радост, че сме наляли време и усилие – плодовете идват със закъснение, но са безумно сладки.
4) Вътрешно развитие – успяхме! Да отделим шест седмици, за да се посветим на работа по духа и тялото. Цял месец и половина сме в София по повод семинар на човек, който съм признала за майстор-водач. Дори срещата с него е събитие, камо ли това, че практикуваме с него всеки ден по четири часа в залата. Oще истории - ето тук
5) Кауза – създадохме общност само за Прожектори. С толкова хъс и ентусиазъм го направихме, толкова часове вложихме, че радостта от резултатите е голяма. „В този тежък период от живота ми, този курс ми дойде животоспасяващ“. Чуя ли думи от този род, криле ми порастват!
6) Нови неща – Семейни констелации (ето пост по повода). Педикюр (леле, какво преживяване! заслужава цял отделен разказ, но нека е за друг път). Астролог (още едно уау! събитие).
7) Нови приятели – гости от чужбина. За цяла седмица в Пловдив. Неописуемо – от това да си говориш на чужд език по цял ден до факта, колко различни са като култура и светоусещане. Един голям житейски опит.
8) Море! Не бяхме стигали до него от четири години! Лятото в Каварна беше под щастлива звезда. Може би защото бяхме с хората (повече от петдесет на брой), с които заедно се трудим и гледаме напред!
9) Лични постижения – научих се да работя с Mailchimp, създадохме първия си онлайн урок в първата ни онлайн класна стая, намерих удобен и лесен начин как хора от чужбина да се включват в нашите събития, направих първата си успешна Фейсбук рекламна кампания...
И още, и още! Пиша всичко това, за да дам пример за едно „Браво!“. Как забравяме да си аплодираме сами на себе си! Как изпускаме малките (и големи) постижения в живота си, а те заслужават големи аплодисменти!
Често се подлъгваме и залитаме по чуждия блясък – на някои хора им върви по вода, случват им се хиляди неща, живеят на МАКС.
Но ако се обърнем и погледнем нашия живот, с изненада можем да открием колко богат и интересен е всъщност той! Колко безброй малки неща са ни се случили, заради които можем широко да се усмихнем.
А вие?
Направихте ли своя списък с щастливите неща през тази година? Потупахте ли се по рамото затова, че сте изживели още 12 качествени месеца! Ако още не сте – време е! До 21 януари, когато влизаме в новия годишен цикъл!
Усмивки и попътен вятър!
Няма коментари:
Публикуване на коментар