За отклика
(7 август 2016)
Колкото повече си говорим за отклика,
толкова по-ясно става „това чудо на природата”
Всеки един пример е полезен,
за да се доближим ние, генераторите, до своя съкровен център.
Събота по обяд. Аз преливам от енергия. Знам, УСЕЩАМ, че нещо ми се прави, но нямам никаква представа какво. Понеже имам куп задачи, които ме чакат на компютъра, РЕШАВАМ, че това е нещото, на което да се посветя в горещия следобед. Това, че го решавам с главата, не значи, че вътрешно се зарадвах кой знае колко.
Отивам да обсъдя с Косьо все пак (безценно – има ли с кой да изкомуникира своите нужди, Генераторът се доближава до своята истина в настоящия момент).
- Абе нещо намислено ми изглежда това, казва ми той, явно съдейки по тона, с който му заявих решението си (равен, студен, с нотка „трябва”).
Оо, така ли! В миг ми олеква! Захващам се тогава с тялото, пък да видим какво ще излезе. И в следващите минути се посвещавам на йога.
Уникално!
Друг чудесен метод да стигнем до отклика – когато обърнем внимание на тялото. Било под формата на танц, масаж, дори дребните ежедневни ритуали като къпане, нокти, крем, педикюр...
И в миг ОСЪЗНАВАМ – направо настръхвам, като се доближа до компа. Дори не искам и да го отварям. Дори не искам и да го погледна този ден. Искам денят ми да мине „offline”, не „online”. Искам да ТВОРЯ нещо физическо.
И още докато се опомня, грабвам големия кадастрон, постилам дебелото одеяло на паркета, пръсвам всичките цветни флумастери и моливи и се захващам за работа.
Следващите два часа посвещавам на проект, който зрее, зрее в последните месеци, но така и не се беше родил физически. Е, дадох му форма, с не малко пот на челото, но с такова усърдие, че дори не усетих времето – часовете буквално ми се сториха като „пет минути”.
Скоро на стената окачихме истинско цветно табло! Само началото, разбира се – тепърва има много труд по него. Но резултатът беше направо като гъделичкане в корема. Постижение! Ново начало! Истински творчески труд.
Понякога си мисля, че компютрите бавно ни убиват. Ако прекалено дълго време вторачваме поглед в тях, животът минава зад гърба ни.
Затова напоследък гледам само по същество да използвам екрана – сядам, свършвам си работата и пак изхвърчам с колелото към парка. За сакрала има нужда от реални преживявания, не само виртуални, намиг!
(7 август 2016)
Колкото повече си говорим за отклика,
толкова по-ясно става „това чудо на природата”
Всеки един пример е полезен,
за да се доближим ние, генераторите, до своя съкровен център.
Събота по обяд. Аз преливам от енергия. Знам, УСЕЩАМ, че нещо ми се прави, но нямам никаква представа какво. Понеже имам куп задачи, които ме чакат на компютъра, РЕШАВАМ, че това е нещото, на което да се посветя в горещия следобед. Това, че го решавам с главата, не значи, че вътрешно се зарадвах кой знае колко.
Отивам да обсъдя с Косьо все пак (безценно – има ли с кой да изкомуникира своите нужди, Генераторът се доближава до своята истина в настоящия момент).
- Абе нещо намислено ми изглежда това, казва ми той, явно съдейки по тона, с който му заявих решението си (равен, студен, с нотка „трябва”).
Оо, така ли! В миг ми олеква! Захващам се тогава с тялото, пък да видим какво ще излезе. И в следващите минути се посвещавам на йога.
Уникално!
Друг чудесен метод да стигнем до отклика – когато обърнем внимание на тялото. Било под формата на танц, масаж, дори дребните ежедневни ритуали като къпане, нокти, крем, педикюр...
И в миг ОСЪЗНАВАМ – направо настръхвам, като се доближа до компа. Дори не искам и да го отварям. Дори не искам и да го погледна този ден. Искам денят ми да мине „offline”, не „online”. Искам да ТВОРЯ нещо физическо.
И още докато се опомня, грабвам големия кадастрон, постилам дебелото одеяло на паркета, пръсвам всичките цветни флумастери и моливи и се захващам за работа.
Следващите два часа посвещавам на проект, който зрее, зрее в последните месеци, но така и не се беше родил физически. Е, дадох му форма, с не малко пот на челото, но с такова усърдие, че дори не усетих времето – часовете буквално ми се сториха като „пет минути”.
Скоро на стената окачихме истинско цветно табло! Само началото, разбира се – тепърва има много труд по него. Но резултатът беше направо като гъделичкане в корема. Постижение! Ново начало! Истински творчески труд.
Понякога си мисля, че компютрите бавно ни убиват. Ако прекалено дълго време вторачваме поглед в тях, животът минава зад гърба ни.
Затова напоследък гледам само по същество да използвам екрана – сядам, свършвам си работата и пак изхвърчам с колелото към парка. За сакрала има нужда от реални преживявания, не само виртуални, намиг!
Няма коментари:
Публикуване на коментар