Да сбъднеш мечта

Преди близо половин година с Косьо си направихме мини тур с мисия – да разгледаме къде в Пловдив ни харесва и къде ни се живее (тогавашното жилище определено НЕ беше нашето).

Още преди да се преместя в Пловдив знаех, че ми се живее в Центъра – да усещам потока от хора, кипежа на града, Живота. И всичко хубаво да ми е на ръка разстояние.

Въпросната вечер, топла и лятна, обикаляхме дълго из осветен нощен Пловдив. И някак краката сами ни заведоха в района, който НАЙ ни допадна: оживен, жизнен, буден. Нов и Жив!

Заразглеждахме кооперациите: нови, лъскави, красиви. „Какво ще кажеш за тази?”, „Ами онази?”, „Леле, виж я тази!” – възклицавахме цяла вечер и си пожелахме да живеем именно ТУК.

Може би като 1/3 допуснах грешка и освободихме старата квартира преди да си намерим нова. Не питайте как се правят огледи от София в Пловдив! Не питайте как се ходи на детска градина от Кътина (селце до София) до Пловдив! Едно „малко” предизвикателство.

Проточих прекалено дълго нашето местене back home. Разчитах, че отвън ще дойде предложението и аз само е нужно да откликна. Е, не стана така! ВЕЧЕ бях откликнала да живея в Пловдив. И сега беше време да действам.

Няколко поредни ШОКИРАЩИ събития ме амбицираха до краен предел. Затова и си поставих конкретни срокове: преди ретрограден меркурий да сме се нанесли в нова квартира и Рафа да е тръгнал на детска. За „късмет” малчо се разболя, а времето не чака. Дните си течаха, но аз вътрешно бях категорична, че нещата ще се случат. И ден преди крайния срок, поставен си от мен самата (и огласен пред всички, които щях да засегна по пътя) хванах Рафаел и дойдохме с ранния сутрешен влак. Направих най-невероятния ТУР в живота си – оглед след оглед, квартира след квартира в рамките на един-единствен ден.

„Ми... няма такова, каквото търсите” чух на няколко пъти от брокерите. И вътрешно кипвах: „Неее, НЕ може да няма”. И усещах с цялото си същество, че МОЕТО, нашето си жилище, е тук някъде. И чака.

Сблъсках се с какво ли не по пътя към заветната цел: мързел от страна на брокерите, сърдене, че не ползвам САМО тяхната агенция, апатия и никаква заинтересованост („Абе пари искам да им дам, а те задниците си не помръдват!”).

Вкарах всичко от себе си и като един Манифестиращ Генератор успях да завихря няколко души в див водовъртеж. Но ножа ми е опрял до кокала, нямам време за губене и знам, че искам ДНЕС да намеря жилището си.

Решена до краен предел, резултатът не закъсня. В края на деня изскочиха двата най-хубави апартамента, за които съм си мечтала.

И познайте! Едното от тях беше в същия именно район, където се разхождахме лятото боси и си мечтаехме за жилище ТУК.

И то на последен етаж – това беше една от причините дълго време да нямаме огледи – искахме да нямаме хора над главите си!

За мен днешният ден е като сбъдната мечта! Животът ми подари това, което пожелах с цялото си същество шест месеца по-рано. Да, положих неимоверни усилия всичко това да се случи. Но това беше моето израстване и моят цикъл, без който нямаше да съм уверена сега, че съм на ПРАВИЛНОТО място!