Биологичен vs. Психичен цикъл

Сестра ми навърши 30 години. Явно от племенните ми активации (26-44 и 21-45) реших, че ще й подаря... себе си. Или с други думи казано: да й уредя хубав хотел в Пловдив, билет отиване и връщане и своето внимание в рамките на два дни. Подарък-преживяване. Не е ли добро?

И така. Тръгнахме заедно от Централна гара София и преди обед вече бяхме в Пловдив. Хотелът се оказа по-хубав от очакваното. Откакто спрях да се притеснявам (от официални разговори най-вече) и съм категорична и уверена в себе си, нещата се получават с лекота. Така и тук: успях да договоря цена с 30% по-ниска, а отгоре на всичко вместо в единична, я настаниха в двойна. За същите пари. Кеф!

Бях направила програма какво, къде и как заслужава да видим/посетим. И така в комплект: две майки с две деца (къде без Рафа и братовчед му), потънахме в потока на града.

Първият ден беше чудесен! Като награда го усетих – ресторанти, сладкарници, дълги разходки по Главната, пуканки, царевица, лакомства за малчовците. Безкраен празник! Абстрахирах се, че това е града, в който живея и го приемах през призмата на гост. Денят завърши с вана, пълна с пяна в хотела, където двете хлапета се заливаха от смях и пороен дъжд, който наблюдавахме с интерес от прозореца.

Дотук добре! На сутринта започна втория ден.

Сутринта се срещнахме на Джамията и се закатерихме по Стария град. После в турската сладкарница, мола, супа-бара, разходка в парка... На пръв поглед – всичко прекрасно! Но вътрешно нещо не беше наред... Усещах го, но не знаех какво е. Някаква празнина отвътре, пустота...

Изпратихме ги със следобедния влак (вече се старая да завършвам всеки един започнат цикъл, за да си науча урока/получа мъдростта). Минах да оставя Рафа при най-прекрасното момиче, с което рисуват, танцуват и се обличат карнавално, и се прибрах у дома. Толкова бях уморена, че легнах без да помръдна, и потънах в усещане на собствената си енергия.

По едно време Косьо ме извика и без да му мисля, скокнах от леглото. Започнахме да си говорим и лека-полека картинката се разгърна. Бавно започнах да осъзнавам какво ми се беше случило този ден, та се чувствам така: недоволна (от мен самата), празна, с нотка на безсмислие.

Този ден не бях създала НИЩО. Понякога това е окей – почивката е жизнено необходима след усилен труд. Но ако НИЩО не правя два дни поред – това ме унищожава. Цял ден се бях държала като консуматор: харча пари, взимам от живота, „развличам” се, но не давам своя принос, не раждам никакъв плод, не съграждам нищо. Дали от генераторската ми същност, дали на всеки е присъщо – осъзнах колко е важен градивния елемент в живота на човек. Да творя, да градя, да създавам. Да се трудя! Колко по-пълноценен би бил деня, ако бяхме произвели нещо със сестра ми (също генератор). Ако си бяхме тръгнали и двете на плюс след срещата, а не само с поизтъняло портмоне и куп впечатления (а ла консуматорски). Урок! И дано си го науча. Как да интегрирам колкото може повече градивни дейности в своя живот, така че да имам какво да предложа и на хората около мен.

Изкуство, творчество, градеж... Това е живота!