За рождените дни

Преди не обичах рождените си дни. Чувствах се ДЛЪЖНА да правя „общоприетите” неща – да черпя с бонбони, да се усмихвам насила, да информирам всеки, че съм рожденик.

Тази година не се поддадох на ТРЯБВА-то. Скрих се на вилата и никого не осведомих за празника си. Исках да видя какво е да си инкогнито и да правиш това, което наистина ти харесва този ден.

Ее, поглезих се яко: направих си вкусна торта, която да споделя с най-близките си; цял ден се наслаждавам на простите неща; усмихвам се на живота, защото ми се усмихва.

А когато си погледна отрупаната поща с писма и всичките честитки ... разбирам защо си заслужава да живея!