Родена съм в София. И там израснах. Затова на повечето хора им звучи шокиращо, когато им кажа, че вече живея в Пловдив. По собствена инициатива.
Защо се преместих „от столицата в по-малък град”? (стъпка назад според повечето хора, но не и според мен)
Не казвам, че не харесвам родния си град. Напротив – обичам малките здравословни магазинчета, скрити из централните улички; харесвам динамиката и новите места/събития/инициативи, които се раждат всеки ден!
Но нещо не ми достигаше в София…
И отидох да го намеря в Пловдив!
Именно в Пловдив открих изобилието от продукти, които идват директно от градината на някой производител. Градът е пълен с усмихнати баби, които предлагат лапад, коприва или лук от своя двор. Освен че вкусът е божествен, цените са наполовина от магазинерските.
Дори човек да няма възможност да срещне тези стари жени (най-много, естествено, ги има по пазарите), в магазина стоката е предимно българска, от район в непосредствена близост до града. В София винаги ми е било трудно да открия качествени плодове и зеленчуци. Супермаркетите зареждат предимно с внос от Гърция, Турция или Испания. И никак не тачат българските производители, особено дребните. В Пловдив се преродих, защото давам парите си (обикновена смешна сума) директно на човек, който сам е обрал орехите от дървото си и пак собственоръчно ги е обелил. Или на баба, която е набрала прясна целина от двора си.
И в това действие откривам невероятна красота!
Друга страст, която открих в Пловдив, са пекарните а ла франс. Кроасаните с масло, приготвени на място, хрупкавите кукиси и целувките с лешник са малки изкушения, които взимам без гузна съвест. Когато някой влага качествени продукти в своите произведения, това си личи! Признавам, че избягвам продукти, които са „изпечени на място”, тъй като зад този примамлив надпис прозирам банички/кифлички/кроасани от замразено тесто. Затова и всяка уютна пекарна със собствена кухня ме грабва от раз!
За да научиш кои са петте ми любими места в Пловдив – цък
Няма коментари:
Публикуване на коментар