Пътешествие

Денят започна свежо. Чаша зелен чай с лъжица мед и приготовления за из път: варени яйца, домат, краставица и черен шоколад.

Потеглихме с колата в сплотена група. Усещане за задружност и сходност помежду ни. Четирима души със сходна визия, интереси и ценности. Добра предпоставка, за да се роди нещо креативно.

Покрай нас се заизнизваха тучни полета и лакатушещи реки. Планинският път се вие като змия нагоре, а ние се наслаждаваме на студени ягоди –  сладки като бонбони.

Пристигаме в крайната цел и слизаме. Чистият въздух ни обгръща. Накъдето и  да погледнеш, виждаш високи планини – красота! „Ако човек много се надуе в града, добре е да излезе сред природа, за да усети своята нищожност.”, казвам. „Те затова хората не излизат много-много”, отвръща ми Косьо.

Заизкачваме се нагоре по случайно избран път. Срещаме баба и дядо и ги питаме за посоката. „Нагоре, деца, и ще стигнете до водата”, посочва ни с пръст най-лъчезарната баба.

- Колко жизнена и усмихната жена. Като дете. Като изворче. Най-вероятно е 1/3.

- Сигурно е живяла много правилно и чисто.

Стъпваме по меката трева и се освобождаваме от всички токсини. Гледаме високите планини, „Ако искаш да постигнеш някоя цел, добре е да гледаш планина. Ние не само я гледаме, но я и изкачваме”. Миризми от детството се усещат във въздуха: на обор, на мляко, на живот.

След два часа поход и сладки приказки, Симо ни завежда в чуден ресторант. Масата се отрупва с благодат и не смогваме да изядем всичко. А е вкусно, вкусно...

Идва ред на баните. Плащаме вход и влизаме в закрития басейн с минерална вода. Джакузи, водопад от силна струя, която масажира като човек, плуване. Чувстваме се като преродени.

 

Неусетно е станало шест и половина и се приготвяме за обратно. Чисти и спретнати излизаме навън, където има маси и столове, обляни от следобедното слънце. Не се чудим дълго, а сядаме и започваме brainstroming-a. На това чисто и енергийно място, идеите се раждат една след друга, всеки допълва картинката, всички усещаме силата и новото, което се задава. Черен шоколад с парченца портокал ни прави компания. Когато сме дали всичко от себе си в менталния процес, ставаме да ходим. Съвсем в унисон с облаците, които са дошли и са покрили неусетно небето.

В колата наобратно обсъждането продължава. Спираме по пътя за домашно биволско и овче мляко. Няма нужда да казваме помежду си колко ни е приятно заедно – някак всички го знаем.

Разделяме се вече в Пловдив и е толкова наситено цялото преживяване през деня, че само си махваме с ръка за чао. Всеки има нужда да осмисли и да му отлежи. Някои неща няма нужда да бъдат казвани, те се усещат.