Осъзнат ден

Тази сутрин приключих с превода на Рейв И-дзин (64-те хексаграми или качества, които са ни заложени генетично). Близо година го протакам този превод: беше ми скучен, проклинах се на няколко пъти, че изобщо съм го захванала, отказвах се от него, търсех на кого да го прехвърля, но в крайна сметка си седнах на *** и го приключих. Даже ми стана интересно накрая, тъй като влязох в ритъм и не търсих всяка втора дума в речника, а напротив – едва смогвах да напиша всичко на ръка (мисълта течеше по-бързо от пръстите).

Прочетох за 60-ти портал, ограниченията. И колко е важно понякога да ги приемем.

При мен това винаги е било трудна тема. Имам нещо, ламтя за друго. Пристига другото, аз носталгея за старото.

Предизвикателството е как да се наслаждавам тук-и-сега на всеки миг. И да чакам да си дойде време за другото. Повече търпение и всеотдайност. Не е лесно, но е възможно!

Ако сама не си поставям цели и постижения, адски ми е скучно. Дори елементарното днешно гладуване (само на течности) е пробив във съзнанието. Хващам се колко автоматично се храня и как сега, когато имам ограничение да не ям, искам-не искам, променям навика.

Интересно, че това се отразява не само физически, но и психически. Не знам при вас как е, но аз понякога изпадам в паника и смешни ситуации, когато пазарувам. Обхваща ме страх колко много пари ще изхарчим, откъде ще дойдат следващите и тем подобни глупости. Та и днес така: пазаруваме в DM (където има доста изкушаващи неща), но аз просто наблюдавах естественото си влечение към някои предмети (набелязани преди това в списък) и изобщо не се лакомих за излишни неща. Още едно постижение, докато Косьо пазаруваше, го гледах с разбирателство и пълната свобода да избере това, от което има нужда. Спокойствие и позитив. Дори успях да зарадвам продавачката, като искрено я похвалих за добре опакования подарък. Явно е Генератор, щом така грейна от хубавия си резултат.