За центровете в Хюман Дизайн

(22 септември 2015)

В Ретрограден стил,
искате ли да си поговорим за осъзнаването на Дизайна?

Започвам с прозренията от последните дни:

Дефинирано Его (при мен с два канала) – това е като мускул. Ако не се тренира, атрофира. За да се развивам, е нужно всеки ден да полагам волеви усилия.

В противен случай всичко спира – финансите, детето се разболява, къщата става на вили, на могили...

Когато нямам върху какво друго да приложа силата на Егото, експериментирам с яденето. Една вечер си лягам без да ям, друг ден пробвам да съм само на веганска храна, трети път – цял ден само на течности.

Цялото ми осъзнаване тогава се променя – много по-будна и адекватна съм. А и чувствам нещо като вътрешна гордост – че сама съм надскочила възможностите си.

Коренът – въпреки, че от ГОДИНИ знам за напрежението там, от време на време пак попадам в този капан. А именно: да зацикля, да не ми върви мисловния процес, да изпадам в апатия. И тогава, ако СЕ СЕТЯ, излизам и правя няколко обиколки в парка.

Уникално!

Всички процеси тръгват, прилив на хиляди идеи в главата, позитивизъм и усещане, че всичко е възможно!

Застой = обездвижване. Движение = Радост.

Емоциите – брей, цял живот имам чувството, че ще уча за тях! Виждам колко първично ми действат – някой емоционален настъпи по-силно и аз, ако не съм в БУДНО състояние, веднага поддавам. Което не е нито за негово, нито за мое добро.

Когато обаче съм в кондиция, с любов и бистра мисъл, пренасочвам експресивната енергия на емоциите или на друго място, или просто ги отлагам.

Ефектът е УАУ!

Ако нещото е истинско за тях – то те си го получават рано или късно, но е много ПО-СЛАДКО, защото са го изчакали достатъчно дълго. Ако не е тяхното – после никой дори не си го и спомня.

Завършвам с Джи-то. И нещо, което Ра казва – че в Джи-то е илюзията за това, че сме разделени един от друг.

Имах възможността (съвсем умишлено) да се отворя и да преживея чуждото щастие!

Невероятно изживяване!

Проумях ограничението, което имаме, когато мислим и гледаме само себе си.

Колко щастие може да изпита сам човек?
Доста ограничено.

Когато обаче се отвори за това да помогне/ съдейства или просто подкрепи другия в неговия върховен момент, то щастието става за двама. А всъщност – става всемирно – защото все някъде някой по света преживява щастие!

Ако ви се е сторило прекалено абстрактно, да знаете, че имам 11/56