Коледен Подарък
(14 декември 2016)

Обажда ми се мистериозен мъжки глас миналия четвъртък.

- Северина?
- Да?
- Имате пратка. На кой адрес да ви я пусна?
- ???, започвам да прелиствам в главата си всички сайтове, от които евентуално съм поръчала нещо. Обаче - тц! Нямам спомен.
- А каква е пратката?, питам все пак аз
- Подарък!
- Оо, ами пратете ми я в офис на Еконт тогава, за по-сигурно, че съм все в движение тези дни, казвам аз и затварям телефона. Блаженство се разлива из цялото ми тяло. Кой ли иска да ме изненада?

Отивам следобед същия ден при баба и й споделям за случката. Трепетно. Обаче тя реагира съвсем неочаквано:

- Оо, Севи, това е телефонна измама. Сега по Коледа лъжат хората. Пази се!, започна да ми говори възбудено, при което на мен ми потънаха гемиите. „Само негативно ли виждат хората всичко в този свят?!“, си помислих, но не й го споделих.
Вечерта се чувам с майка ми по телефона:
- Севи, чух от баба ти за пратката. Това е измама. Внимавай!
Тук вече не се сдържах и отвърнах:
- Абе хора, какво ви става?! Стига паника и страх!, след което треснах телефона, тъй като се заразих от емоцията.

Във вторник обаче получавам смс. „Получихте пратка в офис на Еконт. Дължима сума – 0лв“
От купища задачи обаче не стигам до Еконт, и чак тази сутрин, в промеждутъка между това-и-онова, грабвам Рафа за ръчичка и заедно, под зимните слънчеви лъчи, се отправяме към офиса.

Влизаме вътре и усмихната кака ми подава обемист пакет.
- А от кой е все пак?, любопитствам аз
- От Д.С., назовава мъжко име тя
- За пръв път го чувам!, ококорвам се аз,
- Нищо, нищо, смее се момичето и гледа закачливо. Всичко изглежда отстрани като че получавам любовен колет от обожател.

Излизаме на хапещия студ и аз, разбира се, нямам никакво търпение да надзърна в мистериозния пакет.

Разкъсвам опаковката на Еконт и вътре – коледен пакет. Разкъсвам го и него и насреща ми - изненада! Пиратски стикери. Учудено ги помествам и под тях – къщичка за строене. Продължавам да недоумявам, а отдолу следват игра за оцветяване, някаква постелчица, шерени и страшно забавни ДЕТСКИ ИГРАЧКИ (???)

В този момент виждам и дебел бял пощенски плик, който измъквам и прочитам „От Анна за Рафаел Тодоров“

-РАФААААА!, изкрещявам аз, Подаръкът не е за мен, а ЗА ТЕБ!!!

Рафа, силно изненадан, ме гледа с опулени очи и пита:
- Ама от кого е?
- Как от кой! От твоята най-добра приятелка!
- Нели?
- Неее! Не от Нели! От друг!
- От Ани?
- ДАААААА!

И затанцувахме,
и запяхме,
и запреливахме от щастие!

Никога не съм се радвала на собствен подарък толкова, колкото на този.

Не усетихме как взехме разстоянието обратно до вкъщи, където баба ни чакаше пред входа.

- Бабо, виж измамниците какви хубави подаръци изпращат!, пошегувах я аз и ги оставям внуче и прабаба да се радват коледното вълшебство в пакета.

Аз изхвърчах по задачи, но цял ден купидончета пърхат около главата ми – толкова ЛЮБОВ усетих в тази невинна случка.

Благодаря, най-прекрасна Ани! Стопли две сърца и усмихна две усти през този чуден декемврийски ден!