Демократично училище
(14 октомври 2016)
Отново за ОТКЛИКА.
И за СТРАСТТА на индивидуалиста
Рафа започна училище.
Демократично училище в Пловдив.
Идеята тук е че деца, на различна възраст, се събират в една къщичка, и под формата на игри, съвместен труд и атмосфера като у дома, се учат и напредват заедно в обучението.
Тотално нов вид образование, прецедент за Пловдив, и с моя 3/60 – (каналът на иновациите), нямаше как да не се запишем именно там.
Три дни водих Рафа и невероятно се впечатлих от всичко – няма с какво да го сравня, усещането е, че съм попаднала в уютен дом, а не в училище.
По план, четвъртия ден от седмицата съм запазила за да създам и стартирам всички чакащи събития. Предвидливо съм си освободила дена – Раф на училище, след това момиче-приятелка ще го вземе, ще го води на капоейра и ще си вечерят у дома чак до десет вечерта. И аз съм пей-сърце – с толкова много свободно време.
Каня Косьо на разходка по обяд, да се заредим от слънчевите лъчи и след това да отмятам задачи.
Дотук всичко добре... ама не съвсем. Косьо нещо се държи като „на бодли“ – кисел, тегав, нито приказката ни спори, камо ли създаването на проекти.
Преди – щях да избухна, да тегля една майна на всичко и да си хвана пътя към-не-знам-си-къде-с-моя-отворен-джи.
В ума ми обаче блеснаха думите на Хелена от това лято (помните двамата невероятни герои, нали? Ето ги отново тук за припомняне – „Понякога Виктор сутрин е като ангел, друг път се държи ужасно. Отнеме ми доста дълго време, докато осъзная, че всъщност той отразява моята енергия и състояние“.
- Щом не си на кеф, значи аз не съм, нали така?, запитах Косьо и той кимна утвърдително.
- Брей, а аз дори не съм се хванала! Мислех си, че всичко е наред, недоумявах аз.
И се започна – с най-великото изобретение за всеки Генератор - САКРАЛНА СЕСИЯ. Няколко ключови въпроса, положение блесна като ясно слънце на синьо небе
- - На теб занимава ли ти се днес с това (мейли)?
- - Ъ-ъ
- - А този проект стартира ли ти се (събитие)?
- - Ъ-ъ
- - С училището занимава ли ти се?
- - ДААААААА!!!
Чак аз се изненадах. Напълно алогично = сега ни е най-наторения период (по план), имаме няколко проекта, които нас чакат. Но на целия този фон, аз откликвам на нещо, което нито ще донесе финанси (аз – 1/3, с два канала в егото + стратег – финансите определено ме вълнуват
:-) ), нито сме го включили в графика. Обаче ето! Животът е по-обемен от нашата визия и не спира с изненадите!
Посветих си деня, вместо на разговори с клиенти и партньори, с писане на креативни текстове и пращане на имейли...
в това да комуникирам с родители, да събирам информация, за да СЕ РОДИ накрая предложението – да направим родителска сбирка , на която да обсъдим Хюман Дизайн картите на децата. Стара наша мечта – да приложим Дизайна сред малчуганите, на практика, в образователния процес.
ОТКЛИКЪТ ме тегли именно в друга посока – ДЕЦА, ОБРАЗОВАНИЕ, ПРИЛОЖЕНИЕ НА ДИЗАЙНА В УЧЕБНАТА СРЕДА.
Та така. Осъзнах колко страшно е някой да ме попита – „Теб какво те пали?“ и аз да гледам като теле в железница. Животът за мен е страст, и именно сега преливам от drive към малчуганите. Всеки с поне един индивидуален канал в картата ще ме разбере – СТРАСТТА по нещо те изстрелва с шут сутрин от леглото, държи те до малките часове на нощта пред компютъра в оживени дискусии, държи усмивката на лицето ти като закачена с щипки за ушите...
Страстта е това, което усещам, че ме прави жива. Това, което ми дава СМИСЪЛ. И знаете ли колко е интересно – в този случай дори финансовата страна не я мисля. Просто вярвам, че животът ще достави точно нужните ресурси, за да продължа(им) напред!
П.с. А и как да не се почувстваш окрилен и с чувство, че си струва да живееш, когато прочетеш думи като тези – „Здравей, Северина. Ако мога да опиша с кратки думи това, което почувствах след като прочетох твоето предложение <<да направим ХД сбирка за родителите>>, те биха били "Вдъхна ми нови сили и ентусиазъм за развитието на училището", за което страшно ти благодаря!“ или „Северина, направо идваш като манна небесна! Това ми е инстинктивната реакция В момента е в криза общото настроение на групата и тази ваша предложена помощ е толкова на време.“
Животът е толкова кратък, заслужава си да се вложи в ПРАВИЛНИТЕ неща!
Усмих!
(14 октомври 2016)
Отново за ОТКЛИКА.
И за СТРАСТТА на индивидуалиста
Рафа започна училище.
Демократично училище в Пловдив.
Идеята тук е че деца, на различна възраст, се събират в една къщичка, и под формата на игри, съвместен труд и атмосфера като у дома, се учат и напредват заедно в обучението.
Тотално нов вид образование, прецедент за Пловдив, и с моя 3/60 – (каналът на иновациите), нямаше как да не се запишем именно там.
Три дни водих Рафа и невероятно се впечатлих от всичко – няма с какво да го сравня, усещането е, че съм попаднала в уютен дом, а не в училище.
По план, четвъртия ден от седмицата съм запазила за да създам и стартирам всички чакащи събития. Предвидливо съм си освободила дена – Раф на училище, след това момиче-приятелка ще го вземе, ще го води на капоейра и ще си вечерят у дома чак до десет вечерта. И аз съм пей-сърце – с толкова много свободно време.
Каня Косьо на разходка по обяд, да се заредим от слънчевите лъчи и след това да отмятам задачи.
Дотук всичко добре... ама не съвсем. Косьо нещо се държи като „на бодли“ – кисел, тегав, нито приказката ни спори, камо ли създаването на проекти.
Преди – щях да избухна, да тегля една майна на всичко и да си хвана пътя към-не-знам-си-къде-с-моя-отворен-джи.
В ума ми обаче блеснаха думите на Хелена от това лято (помните двамата невероятни герои, нали? Ето ги отново тук за припомняне – „Понякога Виктор сутрин е като ангел, друг път се държи ужасно. Отнеме ми доста дълго време, докато осъзная, че всъщност той отразява моята енергия и състояние“.
- Щом не си на кеф, значи аз не съм, нали така?, запитах Косьо и той кимна утвърдително.
- Брей, а аз дори не съм се хванала! Мислех си, че всичко е наред, недоумявах аз.
И се започна – с най-великото изобретение за всеки Генератор - САКРАЛНА СЕСИЯ. Няколко ключови въпроса, положение блесна като ясно слънце на синьо небе
- - На теб занимава ли ти се днес с това (мейли)?
- - Ъ-ъ
- - А този проект стартира ли ти се (събитие)?
- - Ъ-ъ
- - С училището занимава ли ти се?
- - ДААААААА!!!
Чак аз се изненадах. Напълно алогично = сега ни е най-наторения период (по план), имаме няколко проекта, които нас чакат. Но на целия този фон, аз откликвам на нещо, което нито ще донесе финанси (аз – 1/3, с два канала в егото + стратег – финансите определено ме вълнуват
:-) ), нито сме го включили в графика. Обаче ето! Животът е по-обемен от нашата визия и не спира с изненадите!Посветих си деня, вместо на разговори с клиенти и партньори, с писане на креативни текстове и пращане на имейли...
в това да комуникирам с родители, да събирам информация, за да СЕ РОДИ накрая предложението – да направим родителска сбирка , на която да обсъдим Хюман Дизайн картите на децата. Стара наша мечта – да приложим Дизайна сред малчуганите, на практика, в образователния процес.
ОТКЛИКЪТ ме тегли именно в друга посока – ДЕЦА, ОБРАЗОВАНИЕ, ПРИЛОЖЕНИЕ НА ДИЗАЙНА В УЧЕБНАТА СРЕДА.
Та така. Осъзнах колко страшно е някой да ме попита – „Теб какво те пали?“ и аз да гледам като теле в железница. Животът за мен е страст, и именно сега преливам от drive към малчуганите. Всеки с поне един индивидуален канал в картата ще ме разбере – СТРАСТТА по нещо те изстрелва с шут сутрин от леглото, държи те до малките часове на нощта пред компютъра в оживени дискусии, държи усмивката на лицето ти като закачена с щипки за ушите...
Страстта е това, което усещам, че ме прави жива. Това, което ми дава СМИСЪЛ. И знаете ли колко е интересно – в този случай дори финансовата страна не я мисля. Просто вярвам, че животът ще достави точно нужните ресурси, за да продължа(им) напред!
П.с. А и как да не се почувстваш окрилен и с чувство, че си струва да живееш, когато прочетеш думи като тези – „Здравей, Северина. Ако мога да опиша с кратки думи това, което почувствах след като прочетох твоето предложение <<да направим ХД сбирка за родителите>>, те биха били "Вдъхна ми нови сили и ентусиазъм за развитието на училището", за което страшно ти благодаря!“ или „Северина, направо идваш като манна небесна! Това ми е инстинктивната реакция В момента е в криза общото настроение на групата и тази ваша предложена помощ е толкова на време.“
Животът е толкова кратък, заслужава си да се вложи в ПРАВИЛНИТЕ неща!
Усмих!
Няма коментари:
Публикуване на коментар