За любовта към живота

Можем ли да си пожелаем живота? Да го живеем така, както ни харесва. Красиво, например.

Има някои неща от миналото, които или мразя, или отричам. И сега е времето да ги отработя.

Когато бях втори курс студентка, започнах работа в туристическа агенция. Първoначалното „Уау – ще пътувам по света” бързо се стопи, защото работата се оказа повече от стандартна – малко офисче, стоене по осем часа пред компютъра... и нищо по-различно.

Тогава набрах много гняв. „Какво правя тук? По цял ден се занимавам с неща, които мога да свърша за два-три часа. Пък и никакви кой знае какви пари не получавам!"

В съзнанието ми тази работа беше грешка и имах негативни асоциации, когато си я припомнях.


Вчера, у дома, докато прозвънявах хора, правех оферти и комбинации, отмятах задача след задача (от години вече не мога да работя за друг, само за себе си), цялата атмосфера от преди нахлу. Усетих се отново все едно съм в старата работа и дори усетих нужда от „обедна почивка”. Слязох долу, взех си курабийка от лимец и какаови зърна и седнах на слънчева пейка, колкото да ми се проветри главата.

И тогава дойде осъзнаването. Защо е нужно да тая негатив или омраза към каквото и да било? Когато мога да обичам. Защо отричам неща от миналото, които така и така вече са се случили? Когато мога да ги приема и бъда окей с тях.


И тогава ме заля вълна на любов. Към това, че имам тази опитност: работила съм в офис и имам преживяванията как би протекъл един работен ден. Научила съм това-онова, което мога да използвам дори сега, в настоящето. Осъзнах, че мога да обичам всичко, което ми се е случило в миналото. Защото то е само спомен, и това, което го съживява, е моето отношение към него. Било отрицателно, било положително.


Заспах с планове за сутринта. Какво ще правя, когато се събудя. Докато, точно на унасяне, видях колко ненужно е това. Важното, най-важното, е да присъствам. Да бъда тук и сега. И всичко останало се нарежда около този факт. Така и стана. Сутринта беше неочаквана – непланирано събуждане в ранни зори и разходка до реката, където газихме мократа от роса трева. Дори не би ми и хрумнало такова начало на деня.