Колко различно реагират хората когато стане дума за вегетарианец!
Повечето хора приемат това като оскъдица откъм храни, „зелени бълвочи” и безвкусни ястия.
Когато за пръв път опитах авокадо, си спомням ужаса в устата си: „Е, не, такова нещо не бих могла да ям!”.
Години по-късно, авокадото е сред любимите ми храни!
Същото се случи и с: кокосовото масло, ечемика и люцерната на прах, АФА-та, матето, руколата и какво ли още не. Признавам, досега само пресният кориандър не мога да преглътна – така и не успявам да свикна със странния му вкус
Рафа расте като вегетарианец още от люлката. Като две-седмично бебе, за първи път вкуси АФА, смесена с бифидус. Сега храни, за повечето хора „странни”, за съвсем по неговия вкус. „Ммм, колко вкусна копривка!” възкликна тази вечер, докато си омиташе чинията с копривена каша.
Вкусът е едно от чудесата в живота! И той търпи промени, както всичко друго по света.
Преди години не бих си и помислила, че зелени прахове, разбъркани с биволско кисело мляко, ще са истински деликатес и празник за устата ми. Да не набърквам босилековото песто и картофки с розмарин, че съвсем ще му избяга края.
И когато храната успее да се превърне в лекарство и дава всичко необходимо както на малчовците, така и на големите да са здрави, мога само да възкликна: За Такова Нещо Си Мечтаех!
Няма коментари:
Публикуване на коментар